Выбрать главу

— Хайде бе! — присмя се Стоун. — И как именно фамилията ще хване онзи тип?

— Всичко вече е измислено, приятелю! И планът действа! Необходимият слух бе пуснат още миналата седмица — петдесет бона в брой на всеки, който закове психясалото копеле! И допълнителни десет, ако бъде докаран мъртъв, така че никакъв напудрен адвокат да не може да го измъкне от затвора! Казвам ти, човече, подобен стимул няма да остави и камък непреобърнат в този град!

Стоун го изгледа скептично:

— И защо мафията ще си мърси ръцете с полицейска работа?

— Нямам представа, но така стоят нещата. От друга страна, погледни ситуацията от този ъгъл — отговори си на въпроса кой прави пари от проститутките! Намаляването на броя им е твърде лошо за бизнеса! Освен това организацията е на мнение, че този перверзник няма никакъв морал! Когато ние убиваме, правим го или за пари, или за влияние, или за територия — и винаги по правилата! А онзи шибаняк убива заради самото удоволствие от убиването! И на хората по тези места хич не им харесва да е така! Затова решиха, че трябва да запретнем ръкави и да направим нещо по въпроса!

Стоун не можеше да повярва на ушите си, че отрепка като Лу Саландро му изнася лекция на тема морал. Догади му се. Тъкмо се канеше да заяви на мафиота да му се омита от очите, когато забеляза тревожното раздвижване на бара.

* * *

В продължение на час-два всичко вървеше гладко. Фин продължаваше да купува на младата дама питие след питие, а тя се привеждаше все по-близо и по-близо към него. Напитките бяха нищожна цена за удоволствието от временната илюзия, че не е сам. Това го поободри малко.

Но тогава тя пъхна ръка между краката му и започна да плъзга пръсти все по-нагоре и по-нагоре, разтривайки го с длан и нокти. Лицето й вече беше само на няколко сантиметра от неговото и от парфюма й му се догади.

После тя прошепна:

— Хайде да се махаме оттук и да отидем у вас!

В продължение на няколко секунди той действително обмисляше възможността да го направи. Но не можеше да си го позволи. Ако приемеше предложението й, щеше да извърши предателство спрямо искрената си болка.

Тъжно усмихнат, той сграбчи ръката й и я издърпа.

— Съжалявам, не мога!

— Защо? — изуми се тя. — Да не би да си женен?

— Не — поклати глава той и почти се засмя.

— Защото на мен въобще не ми пука! — не го изчака тя. — И без това няма да кажа на никого. Ще си остане нашата малка тайна!

Дори насред пиянството си Фин осъзна, че половината от привлекателността на тази жена се дължи на приликата й с Натали. Изкушението отново му налетя, но той се хвана в ръце и му устоя.

— Не, съжалявам, но не мога! — Знаеше, че тя никога не би успяла да го разбере, така че не си и направи труда да й обяснява.

— Какво, за бога, искаш да кажеш?! — изкрещя високо тя и Фин се почувства крайно неудобно. — Седиш си тук до мен вече повече от час и половина, купуваш ми питиета, изпращаш ми сигнали, а сега заявяваш, че не можеш! Как става така?!

Докато се пенеше, очите й набързо обходиха бара за нови жертви, но поради късния час помещението бе почти празно. Осъзна, че тази вечер ще бъде на пълна загуба и побесня. Приведе се обратно към него, сграбчи здраво тестисите му и безмилостно ги завъртя.

Цялото му тяло бе пронизано от неописуема болка. В следващия миг той замахна и я зашлеви с опакото на дланта си. Ударът му беше толкова силен, че я запрати на земята. С периферното си зрение забеляза обаче, че към него се насочват двама едрички мъже с явното намерение да му видят сметката.

— Мръсен педал! — разпищя се курвата. — Ще ти изтръгна проклетите топки, да знаеш!

Когато първото борче стигна до него, той все още беше приведен на две. Великанът го сграбчи за яката и го издърпа до изправено положение, сви яростно юмрук и го насочи към брадичката му. Фин изобщо не бе в състояние да се защити — единственото, което можеше да стори, бе да затвори очи в очакване на неизбежното.

— Хей, я задръж! — прокънтя нечий глас. — Почакайте малко! Аз познавам този човек! Той е от нашите!

Последва бърза размяна на реплики, но Фин се чувстваше толкова зле, че предпочете да не отваря очи. После усети, че нечия силна ръка премята неговата през рамо, хваща го здраво и го измъква далеч от мелето.