— Не е нещо, за което можеш да ми помогнеш — въздъхна Фин. — Просто преди няколко седмици убиха моя добра приятелка. И все още не мога да свикна с тази мисъл. Това е. Май точно заради това отидох и в онзи бар. Преди време тя ме заведе там, та сигурно съм си казал, че като вляза вътре, ще се почувствам по-добре. Но се оказа, че не съм прав.
— Жена? И те е завела в клуб „Кис“?! — Макклуън го изгледа скептично. — В този вертеп никога не са се навъртали почтени дами. Да не би да те е разработвала?
— Нищо подобно — отговори Фин, но тъй като забеляза, че Тай не му се връзва особено, добави: — Светът отдавна се е променил, изостанал ирландски, католически динозавър такъв! Съвременните жени могат да ходят и на други места, освен на църковни сбирки!
— За едно нещо си прав — светът наистина се е променил, само че не към добро. Дори и свещениците вече взеха да се наслаждават прекалено много на свободата си!
— Опасявам се, че мнозина от тях се наслаждават и на редица други неща!
— И тук си напълно прав — откачени копелета! — съгласи се Макклуън и отново огледа приятеля си. — Виж какво, Скоти, щом е била твоя приятелка, съжалявам, че си е отишла от този свят. Мога ли да направя нещо за теб?
— Не, но все пак ти благодаря!
— Виж, аз не забравям приятелите си, особено старите! Ако не беше ти, и до днес щях да гния по затворите заради онова обвинение в непредумишлено убийство. И което е още по-важно, познаваме се още от деня, в който кракът ми стъпи на този бряг! Така че, ако все пак мога да направя нещо за теб…
— Наистина няма нищо! Но ако се появи, бъди сигурен, че веднага ще те потърся!
Макклуън продължи да оглежда Фин още няколко секунди, след което извади от джоба си лист хартия, написа нещо на него и го подаде на приятеля си:
— Това е номерът на мобилния ми телефон. Не го давам на кой знае колко хора, така че те моля да го запазиш за себе си. Телефонът ми е винаги включен за теб!
Фин пое листа смръщено и попита:
— С какво точно се занимаваш напоследък, че държиш телефона си непрекъснато включен?
— От къде на къде един приятен и почтен адвокат като теб ще иска да знае отговора на този въпрос?
— Прав си. Забрави, че съм питал.
Поседяха още няколко минути така, потънали в мълчание — двама стари приятели от опасен квартал, които бяха наясно, че невинаги е необходимо да се говори. После Тай вдигна бирата си и изрече нещо неразбираемо.
— Бива си го! — усмихна се Фин — Какво беше.
— Стара ирландска поговорка.
— Прозвуча доста приятно. И какво означава?
— „Не виждай онова, което виждаш; не чувай онова, което чуваш! И ако те питат, казвай, че не знаеш!“
— Напътствия от родината значи!
— При това абсолютно приложими не само за стария свят, но и за новия, Скоти! И ако ме питаш — с още по-голяма сила!
19
Лейтенант Флеърти никога не беше виждала капитан Уийдъл толкова бесен.
— Повтори какво каза — бавно изрече капитанът, целият зачервен като бик.
— Казах, че убийството на Колдуел може би няма връзка с останалите. Може и да не става въпрос за Малкия Джак.
— Ще бъдеш ли така добра да ми обясниш какви ги приказваш, лейтенант? И знай, че се обръщам така към теб само за момента! — В гласа на Уийдъл се усетиха първите нотки на яростта в най-чист вид. — Нали й е извадил сърцето?! Нали е имала около врата си златно разпятие?! Нали е била облечена като проститутка?! Е, обясни ми тогава как така няма връзка с останалите!
— Дори и да има, тя би могла да бъде само в смисъла, че става въпрос за имитатор.
— Нека ти кажа едно нещо, лейтенант! Ако чуя, че разпространяваш подобни глупости извън този офис, ще ти отнема значката! На ръцете ни лежи цял град, пълен с хора, които се страхуват да си покажат носовете навън, защото още не сме хванали онова куку. И не възнамеряват да се покажат, докато не го хванем, а ти искаш да им съобщим, че трябва да се страхуват не от един, а от двама убийци, така ли?!
— Просто ви съобщавам, че въз основа на резултатите от аутопсията Фармалант смята, че става въпрос за друг тип.
— Предай на добрия доктор, че ако разпространи подобен слух, ще го арестувам за намеса в полицейско разследване, възпрепятстване на правосъдието, нарушаване на общественото спокойствие и всичко останало, което може да ти хрумне!