— Капитане, не забравяйте, че Колдуел е била убита, много преди сърцето й да бъде извадено! Очевидно първо е била удушена, после преместена някъде и едва тогава — нарязана!
— Е, и?!
— Всички останали момичета са били държани живи до окончателното изваждане на сърцата им! В кръвта им е вкарана изключително сложна смес от упояващи вещества. А в трупа на Колдуел не е открито нищо подобно!
— Е, може пък този път да е бързал. Може би тя се е съпротивлявала и той е трябвало първо да я убие, докато се приготви! Може би тя се е разпищяла и той е бил принуден да й затвори по-бързо устата. Съществуват хиляди различни „може би“, които да обяснят различията в метода! Ама не, ти предпочиташ да подплашиш хората с някаква си нова теория за групичка серийни убийци!
— Освен това е била изнасилена. А никоя от другите не е!
Гневът, бушуващ под кожата на капитана, като че ли щеше да избухне всеки момент. Обаче той не каза нищо — само я изгледа на кръв.
— Повярвайте ми! — осмели се да продължи Линда. — Въобще не възнамерявам да правя публично изявление по въпроса. Просто ми се ще да обмисля и други възможности, и то паралелно с основното ни разследване! Натали Колдуел е имала приятел в адвокатската фирма, който спомена нещо за някакъв доста по-възрастен мъж, с когото тя се е срещала напоследък. Този факт безспорно ни предоставя нови възможности, които си струва да бъдат огледани!
— Откажи се, лейтенант! И ти гарантирам, че така ще останеш по-дълго в това управление!
— Смятам, че трябва да обмислим и този вариант!
— Добре, прави, каквото си знаеш! Обмисляй, колкото си искаш, но запомни едно: не желая да чувам нищо по този въпрос от когото и да било, ясно?! Не забравяй, че когато завали, първото, което се стича по склона, са мръсотиите и калта! И ако някой се опита да ги прехвърли в моя двор, ти първа ще затънеш до гуша в тях!
— Благодаря ви за разбирането и подкрепата, сър! — кимна Флеърти и кръстоса предизвикателно ръце.
— А сега се измитай от офиса ми! — изръмжа началникът й, след което завъртя стола си и й обърна демонстративно гръб.
Флеърти излезе и притвори тихо вратата след себе си.
Може би не трябваше да поставя този въпрос.
Знаеше, че преследването на един сериен убиец си е достатъчно трудно и без допълнителни неизвестни в уравнението, ала нещо по случая на Натали Колдуел не й даваше мира. Подробностите някак си не се връзваха. Затова не можеше да остави нещата така.
На стола срещу бюрото й седеше Том Козловски, излъчващ обичайното си търпение и спокойствие.
Де да можеше и тя да е толкова спокойна!
Веднъж го беше попитала как успява да се съхрани от грозните моменти, а той й отговори: „Благодарение на двадесет и петте години служба и тридесетте години вярно приятелство с една кехлибареножълта течност“. Точно сега на Линда й се струваше, че надали ще може да изкара толкова дълго.
— Някакви вести от улицата? — попита тя сержанта.
— Засега нищо. Но продължаваме да клатим дърветата, та дано нещо падне! Иначе аверите от мафията демонстрират пълна готовност да ни помагат и са обявили награда за главата на нашия човек! — отбеляза гордо Козловски. Флеърти го изгледа невярващо. — Доколкото чух, става въпрос за петдесет хиляди долара. И още малко, ако не доживее до съдебния процес.
— Жестоко! А ще ни връчат ли наградата, ако го хванем ние?
— Не мисля, че отговаряме на основните изисквания. Налага се да бъдеш отрепка от най-низше ниво, за да бъдеш възнаграден!
— Е, ти поне може и да се вредиш!
— Много смешно!
— Някакви вести от Стоун?
— Именно той докладва за въпросното възнаграждение. С изключение на това засега не се е добрал до нищо, което би могло да ни бъде от полза. Онази вечер в клуба имало някаква дребна разправия. Някакъв тип размазал физиономията на едно от работещите момичета, обаче забележи — момичето приличало много на Натали Колдуел! Стоун обаче не успял да научи нищичко за него.
Флеърти изгледа Козловски напрегнато, след което сведе глава.
— Какво става, шефе? — попита той.
— Кажи ми какво ти е истинското мнение за случая „Колдуел“?
— Виж какво, не ти трябва да знаеш какво мисля! И освен това не е честно! Защото ти знаеш какво си мисля, но не ти стиска да го чуеш!
— Не си пасва, нали?