Погледът на Престън подсказваше и на Уилямс, и на Фин, че държи съответният млад колега да бъде автоматично поставен на място. Ник и Скот се спогледаха, за да решат кой ще излезе напред, за да разчлени нищо не подозиращата жертва. И когато Уилямс повдигна предизвикателно вежди, Фин разбра, че този път честта се пада на него.
— Все още не сте се запознали с доклада на експертите, така ли?! — започна Фин.
— Ами, не — смотолеви Спърлър. — Бях зает с анализа на документите, които предадохме на другата страна, като се опитвах да идентифицирам най-важните. Мога ли да го прочета сега?
Уилямс се изхили и поклати глава — младият им колега пак сгафи. После изрече тихо:
— Грешен отговор, момче!
Фин се облегна на стола си и впи очи в провинилия се:
— Нека ви попитам следното: щом ключът към разплитането на нашия случай са експертите, а вие дори нямате престава кои са те, а още по-малко — какво се гласят да кажат пред съда, как тогава ще определите кои от документите са най-важните? — С периферното си зрение забеляза, че Престън Холанд очевидно се наслаждава на шоуто.
— Много съжалявам — промърмори Спърлър. — Никой не ме предупреди, че трябва да се запозная и с докладите!
— Колега, това не ви е юридическият колеж, нито пък сладката работа във Върховния съд! Не си въобразявайте, че тук някой ще ви държи ръката и ще ви казва какво да правите! Очаквах по-голяма инициативност от човек, завършил в Йейл и работил на такова престижно място! Но очевидно съм ви надценил!
Алън Спърлър кимна, признавайки поражението си. Мълчанието в залата продължи още известно време. Престън Холанд отново взе думата:
— И за да отговоря на въпроса на господин Спърлър, трябва да ви уведомя, че основният ни експерт е самият Лийланд Слафски — бившият държавен секретар по въпросите на вътрешната сигурност! — Младите адвокати ахнаха. — Предвид безспорната му репутация и забележителните му успехи в предотвратяването на редица местни опити за терористични атаки, смятаме, че неговите свидетелски показания ще бъдат онзи куршум, който ще пробие окончателно защитата на ищците! Освен това на наше разположение са изпълнителните директори на двете най-големи охранителни компании в страната, които с готовност ще ни помогнат. Те също имат интерес обвинението в небрежност срещу която и да е охранителна компания да не се превърне в прецедент. Заедно с това съдебните заседатели ще имат удоволствието да видят и чуят как шефовете на двете най-мощни конкурентни на „Хюрън“ фирми свидетелстват, че колегите им не са допуснали никаква грешка. Това би трябвало да бъде достатъчно убедително!
— А къде идват свидетелите по фактите? — обади се друг от младшите адвокати.
Фин погледна към Престън, за да провери дали не трябва да даде още един урок, но по-възрастният адвокат не реагира.
— В момента на терористичната атака служителите на „Хюрън“, работещи по различни железопътни линии, са били повече от хиляда — отговори той. — Затова съдията се разпореди от тях да подберем само десет, които да свидетелстват по време на самото дело. Вече сме подготвили предварителен списък…
— Точно затова исках да разговарям с теб, Престън — прекъсна го Фин. — Във файла открих няколко допълнителни имена. — Разлисти документите пред себе си и добави: — Става въпрос за Мартинсън, Филип и Картър. Не ги бях срещал досега, но имам усещането, че си струва да бъдат проверени.
— Фин, вече сме избрали нашите десетима свидетели. Не ми се ще да губим време в доказване на едно и също нещо по два пъти.
— Да, знам, но във файла на Натали тези имена бяха специално повдигнати! А тя умееше перфектно да напасва свидетелите към съответния екип съдебни заседатели. — Произнасянето на името й все още го затрудняваше, но като че ли нещата бяха започнали да се пооправят.
— Хубаво, провери ги, но не си губи времето с тази работа!
Фин вдигна телефона и първо набра номера на Дарил Картър, но дочу познатият безличен запис от телефонната централа: „Набраният от вас номер е изключен. За съжаление не разполагаме с други данни за абоната“.
Фин затвори. Погледна номера, записан в бележките, и отново набра. И още веднъж записът от централата го уведоми, че телефонът е изключен. „Странна работа!“ — помисли си адвокатът. А от „Хюрън“ продължаваха да представят този номер в досието на Картър. От друга страна повечето хора, които се хващаха някъде като охрана, при първата предоставила им се възможност напускаха, така че бе напълно възможно и Картър да е постъпил така. Фин си отбеляза да прехвърли работата на един от своите частни детективи.