— Първия път, когато разговаряхме, ти спомена, че госпожица Колдуел се е срещала с някого. Доколкото си спомням, ставаше въпрос за по-възрастен мъж. Искам повече информация за него.
— Казах ти всичко, което знам. Освен това разбрах за тази връзка едва в онзи съдбоносен петък, пък и разговорът ми с нея не продължи дълго.
— А защо е повдигнала пред теб този въпрос точно онази вечер?
Фин усети, че се изчервява като домат. Да, въпросът бе повдигнат в отговор на опита му за сваляне, за да се отърве от него. Преживяването беше толкова унизително, че нямаше намерение да се връща към него, особено пред тази красива детективка.
— Не съм много сигурен — излъга той.
— Разговорът ли тръгна натам? — продължаваше тя.
— Може би — сви отбранително рамене той. — Просто не си спомням.
— Били сте любовници, нали?
Твърдението й дойде толкова бързо и неочаквано, че го свари неподготвен. Нямаше смисъл да отрича.
— Да, някога ходехме заедно, но за кратко. — Веднага долови напрежение в другия край на масата. — Всъщност, беше преди две години, не беше особено сериозно.
— Имаш предвид няколко бързи спортни срещи, така ли?
— Не точно — рече тихо Фин. — Тя значеше много за мен, вероятно много повече, отколкото която и да е друга жена преди нея. — И отново извърна поглед.
— И колко продължи? — попита лейтенантът.
— Натали не беше от жените, които обичат сериозните връзки. — Усмихна се тъжно: — В някои неща беше страхотна, но човешката близост не беше сред тях. Вероятно в известна степен точно по това си приличахме.
— И какво стана накрая?
— Въобразявах си, че става въпрос за нещо много повече. Погрешно възприех едно приятелство със съмнителни облаги за нещо по-значимо. Тя скъса с мен в мига, в който осъзна, че за мен връзката ни е нещо много повече от гола страст. Целеше се далеч по-високо!
— Заболя ли те? — не отстъпваше детективът.
— Разбира се — кимна Фин. — В някои отношения тя беше забележителна — страхотен приятел, страхотен адвокат, страхотен мозък, но си имаше свой собствен дневен ред, който следваше. Колкото и да се опитвах да не му обръщам внимание, аз бях наясно с него, затова не се изненадах особено. И точно защото не се изненадах, успяхме да съхраним приятелството си.
Флеърти внезапно си даде сметка, че от прекалено дълго време се е вторачила в очите му и сведе притеснено своите.
— Хей! — подвикна весело той, опитвайки се да разведри атмосферата. — Мога ли да те наричам по някакъв друг начин, освен „детектив“ и „лейтенант“? Така се чувствам по-скоро като адвокат или бивш престъпник!
— Линда.
— Линда — повтори той. — Защо все пак ми задаваш всички тези въпроси? Ако Натали е била убита от Малкия Джак, то тогава става въпрос за случайно убийство, нали? И не би трябвало да има значение с кого е ходела в миналото си!
— Все още не сме напълно сигурни…
— Има ли нещо, което те кара да се съмняваш в тази версия?
— Не — излъга тя. — Но все пак сме длъжни да обмислим всички възможности.
Той се загледа в нея. Беше красива и му харесваше, но точно сега не бе напълно убеден, че му казва истината.
— Хайде, бъди откровена с мен!
— Нямам право да обсъждам разследването с никого! Като бивш обществен защитник би трябвало да го знаеш!
— Ей, та аз бях неин приятел! И заслужавам да знам какво става!
Този път се вторачи в него за по-дълго. Да, беше красив, никой не можеше да го му отрече, но пък досега никога не си бе падала по красавци. И не красотата я караше да изпитва онова, което изпитваше в момента. Имаше нещо много повече — нещо в очите му. Реши да се довери на интуицията си и отвърна:
— Виж какво, Фин, знаеш, че не мога да ти изброя подробностите, но все пак ще ти кажа, че в убийството на Натали се забелязват известни несъответствия с начина на убийството при останалите момичета.
— Какви несъответствия?
— И без това вече казах повече, отколкото трябваше да казвам, и ти отлично го знаеш!
— Единственото, което знам, е, че Натали е мъртва и че ти искаш да ти помогна да разбереш кой я е убил, но не желаеш да споделиш никаква информация с мен!
— Добър опит, но не мога да направя нищо повече, затова по-добре да спрем дотук!
— Добре, но при едно условие!
Тя скръсти ръце и го погледна предизвикателно:
— Какво условие?
— Вечеряй с мен!