22
Двамата вървяха по улица „Девъншир“. Тази вечер тя си бе позволила доста неразумни неща, които не трябваше да прави. Например половин килограмовата пържола от чисто филе.
— Как е възможно да изглеждаш толкова добре, след като ядеш толкова много?! — пошегува се той.
— Въобще не изглеждам чак толкова добре, колкото ти се струва на пияна глава! — сряза го тя. — А и лейтенантската ми заплата не ми позволява подобни удоволствия!
— Искаш да кажеш, че съм единственият мъж, който те е поканил на ресторант?
— Не си ме поканил на ресторант! Аз просто провеждам разследване!
— О, в такъв случай все още мога да си мечтая за първата ни среща!
След тези думи той я хвана за ръката и двамата продължиха напред. В обичайния случай жестът би изглеждал прекалено детински за възрастен човек, но незнайно как този път не беше.
„Да те вземат мътните, Козловски!“ — мислеше си Флеърти, докато неангажиращият разговор на Фин се преливаше в ритъма на стъпките им. Никога нямаше да обърне внимание на факта, че Фин я привлича, ако Том Козловски не й беше подсказал. Сега това чувство бе надвиснало над нея като мъгла, която се смесваше с изпитото вино и като че ли сваляше всичките й задръжки.
— Май не ме слушаш! — прекъсна мислите й той.
— О, не! Слушам те! Говореше за детството си в Чарлстаун.
— Като че ли цяла вечер говоря само за себе си! Никога не съм харесвал хора, които непрекъснато говорят за себе си, и ти гарантирам, че обикновено не съм толкова егоцентричен!
Флеърти също не можеше да понася мъже, които не спират да каканижат в стремежа си да я впечатлят. Но този път нещата не стояха така. Ритъмът на гласа му бе напълно непринуден, без следа от самодоволството, толкова често изпъстрящо мъжките монолози.
— Не се притеснявай — успокои го тя. — Освен това животът ти действително е бил доста интересен.
— А сега разкажи нещо за себе си! — изрече тихо той и стисна лекичко ръката й.
— И да искам, не мога, защото стигнахме! Благодаря ти за вечерята, както и за това, че ме изпрати до вкъщи, макар че не беше необходимо — побърза да изрече Линда, като потупа кобура на пистолета си. Сърцето й бясно туптеше и тя си даваше сметка, че веднага трябва да се овладее.
— Значи така? — усмихна се Фин. — Използва ме, за да получиш информация и вечеря, а сега ще ме оставиш насред улицата!
— Ако трябва да бъдем честни, ти не ми каза нищо съществено! Виж, ако ми беше предложил нещо, което бих могла да използвам… е, тогава вече сигурно щяхме да бъдем у дома, между чаршафите!
Намеренията й бяха да поддържа разговора на неангажиращо ниво, но ето че само от споменаването на картината как двамата се въргалят между чаршафите тя се изчерви.
— При подобен залог ти обещавам, че следващия път ще се постарая повече! — Бавно, почти неусетно, той направи няколко крачки напред и тялото му се оказа почти прилепено до нейното. Линда усети, че се сковава цялата. А после, тъкмо се привеждаше към нея, внезапно спря и изрече замислено: — Всъщност сега се сещам, че наистина имаше още нещо!
— Да бе! — възкликна подигравателно тя, но той вече се бе отдалечил от нея, очевидно опитвайки се да изтръгне нещо от дълбините на спомените си.
— Говоря сериозно! На някакъв етап Натали спомена, че дори и да иска, не би могла да ми каже кой е този по-възрастен тип, но иначе той я учел на много неща!
— Според теб какво е имала предвид?
— Господи, мразя да се чувствам толкова безсилен! Тя добави още нещо за него, но аз изобщо не й обърнах внимание! Останах с впечатлението, че става дума за някаква важна клечка, за човек от висшите среди!
— И кой е той? — попита смръщено Флеърти.
— Нямам представа! Но пък е съвсем естествено да е познавала хора с връзки в политиката още от времето, когато е работила в Министерството на правосъдието, и особено по случая „Уайти Бългър“. Освен това миналата година участва в предизборната кампания на кмета Трибинио. Повече от това не ми идва наум. Двамата с нея се движехме в различни социални кръгове, така че не бих могъл да знам за кого точно става дума!
— Би ли могъл да ми съставиш списък на някои от връзкарите, с които се е познавала?
— Разбира се! След ден-два ще ти го предам!
— Страхотно! Предварително ти благодаря!
— Сериозно? — усмихна се дяволито Фин. — Не спомена ли преди малко, че ако ти дам полезна информация, ще се озовем горе, между чаршафите?