— Хей, не че има значение! Просто исках да ти кажа, че не правя нищо, което излиза от обичайните рамки! Не желая да си имам работа нито с животни, нито с храна, освен това не се оставям да ме връзват! Мерки за безопасност, нали се сещаш? Но пък нямам нищо против да вържа теб, ако толкова настояваш!
„Ще видим кой кого!“ — помисли си той и се усмихна. Вече приближаваха неговата къща и очакването на великото възмездие повдигаше духа му достатъчно, за да му помогне да демонстрира поне малко любезност. Нямаше търпение да направи с нея всички онези неща, които бе намислил! Не нещата, които тя очакваше, а далеч по-интимни!
— Точно тук е, вдясно — изрече той и посочи към къщичката си, скътана в сенките между уличните лампи.
— Става — кимна тя. — Тук ми харесва. Тихичко е. — Вече стояха пред входната врата и той пъхаше ключа в ключалката, но преди да го завърти, тя внезапно постави ръка върху рамото му: — Нали знаеш, че е сто долара, скъпи?
При тези нейни думи той буквално се разсмя.
— Не се тревожи! Имам много повече пари, отколкото някога ще ти трябват!
— Така ли? — изгука тя. — Нека да започваме тогава!
Стоун ги проследи как влизат вътре. Стоеше в сенките на улица „Сайфър“. Остана така няколко минути, чудейки се какво да стори. Напрежението не само не го напускаше, а и се засилваше.
Огледа се още веднъж и след като пак не видя никого, се запъти към предните стъпала на къщичката. Облегна се на вратата и наостри слух, опитвайки се да долови някакви шумове. Не след дълго разбра, че усилията му са безсмислени. Отвътре не се долавяше никакъв шум.
Стоун извади от джоба си кожен калъф с големината на цигарена кутия. Огледа инструмента, който приличаше на пинсета плюс дълга метална клечка за зъби. Приплъзна го в ключалката, раздвижи го напред-назад и бавно започна да го измъква. Когато чу щракването, използва лостчето между двете пинсети, за да завърти ключалката.
Натисна бравата със затаен дъх и пристъпи в къщата.
Това щеше да е неговият шедьовър. Беше работил здраво върху всяко едно от предишните момичета, търсейки онзи тип болка, която ще достави най-голяма радост на Всевишния и ще прекрати пищенето в ушите му, ала облекчението, което бе получавал, бе само временно и непълно. Смяташе, че вече е открил разковничето, което му трябваше.
Тя лежеше на масата, прикована с широките колани, гола до кръста. Химикалите, вкарани в тялото й, я парализираха напълно, отнемайки й всички съпротивителни сили. Единственото нещо, което се движеше, бяха очите й, въртящи се в безумието на ужаса. Забеляза го застанал до масата, как налива сярна киселина и други химикали в метален спрей, и улови възбудата и задоволството му.
Погледна я през рамо. Очите й вече бяха спрели да се въртят, само се взираха в тавана. Мощният коктейл от анестетични вещества й бе отнел напълно възможността за бягство. И сега, докато жената се взираше безпомощно в своя мъчител, от лявото й око се търколи една самотна сълза.
Да, знаеше си, че седмата чаша ще му достави най-голяма наслада.
Когато стигна до подножието на стълбището, водещо към втория етаж, Стоун се заизкачва бавно нагоре. На втория етаж откри само три стаи: баня и две малки спални. Огледа всичко, включително и гардеробите, докато се увери, че там няма никой.
Обземаше го все по-голямо недоумение. Знаеше, че странният тип въведе момичето в къщата и че никой от двамата не е излизал. Тогава къде са? Провери задния вход. Беше заключен. Върна се обратно в дневната и застина за миг, наострил уши.
И точно тогава го чу.
Писклив вой.
Задържа дъха си, опитвайки се да открие посоката, от която бе дошъл. Насочи се към кухнята, спря и отново се заслуша. Воят звучеше така, сякаш идваше откъм далечния ъгъл, някъде зад палтата на закачалката.
Отначало всичко му приличаше само на стена, покрита с евтини тапети на тухлички, но когато се вгледа по-добре, зърна бледите очертания на врата. Дясната му ръка стисна пистолета. С лявата опипа ръбовете на вратата, търсейки брава или дръжка.
Миниатюрното антре, което се разкри пред него, бе изпълнено с толкова ярка светлина, че Стоун се принуди да закрие за миг очите си. След секунди вече успя да зърне тясната стълба, отвеждаща към мазето. Изненада се от безупречната чистота на стълбището. Заприлича му на болница или на лекарски кабинет и за момент му мина през ума, че може и да е сбъркал.