— Нееее! — изкрещя полицай Стоун, когато видя, че мъжът замахва с триона за втори път.
И докато ръката на психаря се спускаше надолу с широк и величествен замах, полицаят натисна спусъка. Така и не разбра колко пъти е стрелял. Нямаше никакво значение. И докато гърмежите от пистолета отекваха сред белия водовъртеж, който обгърна подземието, пред очите на Стоун се спусна черен воал и той се свлече на пода.
26
Откакто се помнеше, Фин живееше като самотник и всеки опит да промени статуквото бе завършвал с крах. Ала този път си позволи да поиграе с идеята за любовта — подобно на дете, на което са подарили нова играчка. И той започна да я обръща и разглежда, за да провери дали работи.
Когато не мислеше за Линда, мислеше за Натали, както и за вероятността смъртта й да не е следствие от произволния избор на серийния убиец, а целенасочено убийство, извършено от човек, когото тя е познавала.
Прекоси дневната на своя апартамент в Чарлстаун и се насочи към втората спалня, която беше превърнал в домашен кабинет. Беше обещал на Линда, че ще й даде списък на високопоставените особи, с които Натали е работила.
Така и така не можеше да заспи, защо да не започне още сега?!
Започна от най-лесните. На първо място постави Рич Лоринг — главния прокурор на Масачузетс. Натали бе работила с него във функцията си на помощник-главен прокурор, когато той беше специален агент и отговаряше за клона на ФБР в Бостън. Не бе говорила често за него, но Фин бе наясно, че двамата са разнищвали заедно случая „Уайти Бългър“. Знаеше също така, че Лоринг е в края на четиридесетте, женен и изключително привлекателен мъж. Сред затворените среди на юридическата общност се носеха слухове, които му приписваха доста любовни връзки.
На второ място постави Джими Трибинио. Трибинио бе навлязъл в политиката на ниско ниво — от местните профсъюзи. Беше посветил десет години от живота си в прилежно култивиране на зародишите на властта и в раздаване на подкрепата си за други, по-известни политици, докато накрая прецени, че вече е натрупал достатъчно позиции, за да се изстреля към върховете. Но тъй като властта на този човек се базираше преди всичко на контрола му над местната политическа машина, а не на някакъв ясно дефиниран публичен имидж, сведенията за него бяха твърде оскъдни. Натали се бе заела да му помогне в предизборната компания, но изрично бе изтъкнала, че го прави не заради самия него, а като услуга на някакъв неин приятел.
Не трябваше да се забравя и Даниел Долън. Той беше влиятелен политически консултант, избрал Бостън за център на своята дейност. Носеше му се славата, че е допринесъл за успешната кариера на няколко видни политически лица, както и че има връзки на всички нива на щатската политика. Натали го представляваше, когато срещу него беше повдигнато обвинение за нарушение на етичните норми по закона за лобирането на щата Масачузетс.
Шелдън Сийли — окръжният прокурор на окръг Мидълсекс, също бе работил няколко години с Натали в криминалния отдел на главния прокурор, преди да бъде избран за окръжен прокурор. Натали бе изключително пестелива в отзивите си за него, но Фин бе останал с впечатлението, че двамата се познават доста добре. Не беше само сигурен дали Сийли е женен или разведен, но знаеше, че има две деца.
И накрая идваше губернатор Кларк. Натали бе работила за него съвсем наскоро — във връзка с инициативата му „Справедливо възмездие за престъпленията“.
Фин се облегна на стола и се загледа в списъка. Лоринг, Трибинио, Долън, Сийли и Кларк. Биваше си я тази групичка! Всички до един пасваха на описания от Натали високопоставен приятел. Всички бяха достатъчно възрастни и достатъчно влиятелни, за да подпомогнат кариерата й. И всички до един имаха политически интереси, които биха били силно застрашени дори и от най-невинния слух за любовна връзка.
След още минута-две Фин надраска имената на още няколко политически еднодневки, които също пасваха донякъде на общия профил, но веднага си даде сметка, че първите петима са най-вероятните.
Дали пък не пропуска някого? Не може да няма и други, но точно сега паметта отказваше да му помогне. Докато седеше, вторачен в списъка, го озари интуитивно прозрение — знаеше, че между тези хора има някаква съществена връзка, но на този етап не бе в състояние да определи каква точно е тя.