Усети, че клепачите му натежаха. Погледна за последен път списъка и реши, че утре ще й го връчи лично.
„Тук човек наистина може да полудее“ — помисли си Фин, докато вървеше по големия коридор на полицейското управление. Навсякъде гъмжеше от журналисти, оператори и репортери.
— Извинете! — обърна се Фин към дежурния сержант. — Трябва да говоря с лейтенант Флеърти.
— Нареди се на опашката, мой човек! От коя медия си?! Ей Би Си? Ен Би Си?
— Не съм репортер, а адвокат.
Дежурният сержант го изгледа свирепо:
— Да не би да защитаваш онази отрепка?!
— Коя отрепка? — изуми се Фин. — Какво е станало?
— Ти не слушаш ли новини, бе човек?! Хванахме онзи тип, Малкия Джак, дето убиваше проститутки!
Новината го свари толкова неподготвен, че нямаше представа как да реагира. Фин се насочи към пейките покрай стената и седна. Сведе поглед към списъка в скута си. Листът с имената на политическите приятели на Натали бе сгънат и поставен прилежно в един плик. Но Линда сигурно вече нямаше нужда от него. Да, крайно време беше да се омита от участъка.
В този миг от дъното на коридора се появи тя. От едната й страна вървеше онзи неандерталец Козловски, а от другата някакъв млад полицай, когото не беше зървал до този момент. Тримата вървяха бързо, насочвайки се към изхода, но след няколко крачки бяха обкръжени от журналистите.
Фин се изправи, чудейки се какво да направи. Виждаше я съвсем ясно сред гъмжилото наоколо, но тя бе свела глава и си проправяше неотклонно път напред. Някъде към средата на коридора тълпата стана толкова голяма, че дори и мускулите не бяха в състояние да й помогнат да се вклини. И точно тогава Козловски извади пистолета си.
— Дами и господа! — изкрещя той. — Това е полицейски участък и ние няма да позволим на никой да ни пречи на служебните задължения. На този етап няма да правим изявления, но в късния следобед можете да очаквате пресконференция пред входа на участъка.
При тези думи Козловски направи знак на дежурния полицай. Само след миг в залата се материализираха няколко едри полицаи и започнаха да изтласкват навън представителите на медиите.
Един от тях се насочи към Фин. В ръката си държеше палка и я размахваше предупредително. Когато се приближи достатъчно, изкрещя:
— Измитай се веднага оттук!
— Аз не съм репортер! — извика Фин.
— Какъв си тогава?
— Казвам се Скот Фин. Лейтенант Флеърти ме помоли да й предоставя една информация.
— Дайте ми, каквото носите, и аз ще й го предам!
— Съжалявам, трябва да й го предам лично!
Полицаят се обърна към другия край на помещението и извика:
— Лейтенант! Тук има един човек, който твърди, че сте искала да говорите с него!
Най-сетне Флеърти го забеляза и кимна.
— Няма проблеми, Джими! Пусни го! — После прошепна нещо на Козловски и другия полицай и тръгна към него. Зад гърба й Фин забеляза, че младият полицай го сочи и обяснява нещо на сержанта. — Какво правиш тук? — попита тя.
— Нали ме помоли да ти предам списък на политическите величия, с които е работила Натали. Но като гледам, може би вече нямаш нужда от него.
— Нищо подобно! — отсече тя и пое плика. — Всяка информация ще ни е от полза. Но иначе си прав — смятам, че хванахме нашия човек. Тъкмо сега отиваме да го разпитаме.
— Какво знаете за него?
— На този етап не предоставяме никаква информация — отвърна след кратко колебание тя. — Но ти обещавам, че веднага, щом стане възможно, ще те уведомя!
— Добре тогава. Ще поговорим по-късно — отвърна той.
Тя му кимна и се отдалечи с бърза крачка.
Флеърти настигна Козловски и Стоун и тримата се отправиха към изхода. Двамата мъже си размениха многозначителни погледи. Заговори Козловски:
— Този какво правеше тук?
— Помолих го да състави списък на вероятните заподозрени по случая „Колдуел“ — във връзка с възрастния й приятел. И той ми го предостави.
— Сигурна ли си, че просто не е искал да получи информация относно разследването?
— Даже не е имал представа, че сме заловили убиеца, когато е дошъл тук.
— Искаш да кажеш, че не чете вестници? — не повярва Козловски. — Или не слуша новини?!
— Нямам представа. Отбил се е на път за работа. Какво толкова си се заял с него, сержант?!