Той кимна към Стоун и отсече:
— Кажи й!
Стоун сви рамене:
— Този е човекът от бара.
— Какъв бар? — погледна го неразбиращо лейтенантът.
— От клуб „Кис“. Преди няколко вечери именно той удари проститутката, която приличаше на Колдуел. Веднага докладвах, но тогава не успях да го настигна и затова не предоставих никаква конкретна информация за него. Но мъжът, с когото вие току-що разговаряхте, е същият от онази вечер.
Тримата продължиха в пълно мълчание към паркинга. Никой не знаеше какво да каже. Накрая се обади пак Козловски:
— Сметнах, че е най-добре да го знаеш. Съжалявам!
— Разбирам! — кимна Флеърти. А наум си каза: „Знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина!“
27
Болница „Масачузетс дженерал“ се намираше само на няколко преки от централното полицейско управление, но пътят дотам им се стори цяла вечност. Пол Стоун седеше на задната седалка, стиснал ръце в скута си, все още опитвайки се да дойде на себе си след злото, на което бе станал свидетел само преди няколко часа.
Том Козловски седеше зад волана и си проправяше път през натоварения трафик по улиците от задната страна на Бийкън Хил. За него арестът на Малкия Джак не беше нищо повече от поредния малък успех в нескончаемата битка с неправдата, превърнала се в единствената постоянна сила в живота му. Що се отнася до голямата война срещу престъпността, той отдавна се бе простил с надеждата, че някога ще бъде спечелена. Предпочиташе да намира утеха и в дребните победи.
До него седеше Флеърти, загледана през прозореца до себе си. Знаеше, че това е един от най-значимите мигове в нейната кариера. Беше й възложена главната роля по залавянето на най-кошмарния убиец в историята на Бостън от тридесет години насам. Голяма работа, че успехът на разследването няма почти нищо общо с нейното ръководство и е по-скоро резултат от силната интуиция на един новак.
Но кой ли се интересуваше от този факт? Важното бе, че лъвският пай от почестите щеше да се падне на нея. Останалото ще бъде поделено между големите клечки по реда им в политическия мравуняк: капитанът, комисарят, кметът, губернаторът. Но нейната репутация беше гарантирана.
Защо тогава усещаше такава празнота?
Подобно на измамник, който живее от лъжи и очаква всеки момент да бъде разкрит. Лично за нея случаят „Колдуел“ все още не беше разрешен, а последното разкритие за Скот Фин я беше ударило в гърдите като бейзболна бухалка. Беше прекарала няколко часа с него и го беше харесала. Дори го беше целунала, за бога! Как е възможно да се излъже толкова много в някого?!
В главата й напираха куп въпроси, но само след няколко минути щеше да се срещне с единствения човек, който би могъл да й предостави отговорите поне на някои от тях.
Вече разполагаха с най-основните данни от биографията на Малкия Джак, събрани по време на десетте часа работа на криминолозите в къщата му. Истинското му име бе Джон Таунсенд. Пресата ще бъде във възторг, че ще продължи да използва измисленото прозвище3. Беше на тридесет и три години, бивш лаборант в бостънската болница „Бет Израел“. В края на 90-те години е учил две години в Медицинския колеж „Тъфтс“, но бил принуден да напусне, след като родителите му загиват по време на катастрофа, а той самият се отървава със счупена ръка.
Флеърти бе наясно, че цялата тази информация дава само бегла представа за истинския Джон Таунсенд. От друга страна бе напълно възможно никога да не научат повече. Нищо чудно той да се затвори в себе си и да откаже да говори. Възможно е обаче и да ги допусне до себе си. Именно на това се надяваше и лейтенант Флеърти. Молеше се Таунсенд да се окаже от онези престъпници, които държат хората да ги разберат или най-малкото — да оправдаят делата им. Така полицията би могла да получи сведения и за останалите мародерства, които е натрупал в актива си. Както и за Натали Колдуел.
Джон Таунсенд седеше, облегнат на възглавницата. Единият му ръкав бе вдигнат догоре, за да остави място за превръзката, покриваща огнестрелните рани, причинени от Пол Стоун. Ръцете му лежаха отпуснати встрани до тялото, придържани от белезници за страничните перила на леглото.
— Господин Таунсенд — започна лейтенант Флеърти.
— Моля ви, наричайте ме Джон — прекъсна я той. — Предпочитам това име.
— Аз пък се казвам лейтенант Флеърти, Джон. Това е моят партньор, детектив Козловски, а другият е полицай Стоун.