Таунсенд се замисли. Нещо в думите на лейтенанта безспорно го подразни и ръцете му неволно опънаха белезниците, които изтракаха в перилата на леглото. За миг сведе очи, очевидно търсейки отговора, после вдигна глава и заяви:
— Господ е избрал мен, за да действам вместо него!
Отговорът като че ли го поуспокои малко, но Флеърти продължаваше да усеща незатихналото напрежение в душата му.
— Щом Бог действа вместо теб, защо тогава ни позволи да те хванем? — попита Линда. — Защо не ти беше позволено да продължиш да убиваш?
Джон Таунсенд се заклати напред-назад, а по лицето му се разля самодоволна усмивка, като че ли през цялото време бе очаквал точно този въпрос.
— Това не беше Божията воля! Аз изпълних докрай възложената ми от Него задача и така прочистих пътя за настъпването на новата вечност! Той искаше само седем, за да проправи пътя за седемте ангела на апокалипсиса!
Защото именно седемте ангела, и седемте наказания, и седемте чаши на Божия гняв са знамението, предшестващо идването на конниците на апокалипсиса! За да могат седемте ангела да се преродят от мъртвите, те трябва да заемат мястото на живите. И точно затова Господ Бог се нуждаеше от мен! Дори и аз не знаех точната цел на моите действия, но бях наясно, че през цялото време ме води Божията десница! Точно Той ръководеше ръцете ми. И точно Той доведе полицай Стоун в къщата ми в мига, в който изпълних мисията си! Всички ние сме част от великия Божий промисъл и затова трябва да се възрадваме! Върху нас се спуска ерата на мрака и само праведните са онези, които ще излязат в светлина! Върху нас се изливат седемте чаши на гнева Господен и мъртвите ще възкръснат, за да бъдат съдени!
Проповедта на Таунсенд набираше все по-голяма скорост. Той очевидно бе започнал да се опива от собствените си славословия, затова Флеърти прецени, че е крайно време да го върне на земята.
— Джон! — изтъкна меко тя, — ти не си убил седем жени, а осем!
При тези думи престъпникът започна да тръска ожесточено глава и да се клати. Ръцете му отново опънаха белезниците и Флеърти забеляза как те се впиват в кожата му, но той очевидно не усещаше нищо.
Лейтенант Флеърти извади от джоба си снимката на Натали Колдуел.
— Ти ли уби тази жена? — изрева тя, за да извади престъпника от транса.
— Седмият ангел изля чашата си…
Ръцете на Таунсенд вече кървяха — белезниците бяха разкъсали кожата му. Превръзката на рамото му също бе започнала да се обагря в червено, тъй като от силното клатене шевовете на раната се бяха разтворили.
— Ти ли я уби?! — изрева повторно Флеърти, като се приближи максимално до него с надеждата да чуе нещо смислено сред библейското каканижене.
— … във въздуха, и от храма излезе…
— Ти уби тази жена, напи, Джон?! — изкрещя Линда.
— … излезе силен глас от престола, и каза, че е свършено…
— Ти ли я уби?!
Гневът на Флеърти вече бе започнал да конкурира бесовете на Таунсенд и Стоун хвърли крадешком поглед на Козловски. Сержантът обаче не му обърна внимание, беше изцяло фокусиран върху реакциите на Таунсенд.
И точно в този момент престъпникът окончателно изгуби връзка с реалния свят. Започна да се дави и да удря глава в рамката на леглото зад себе си. Очите му се извъртяха сякаш навътре и единственото, което остана от тях, бе само бялото.
В стаята се втурна медицинска сестра.
— Какво му направихте?! — изпищя тя, спусна се към леглото и обгърна с поглед екраните на мониторите. После закрещя в интеркома: — Код синьо! Код синьо!
Приведе се над Таунсенд и подпря с рамо брадичката му, за да не му позволи да си отхапе езика.
Козловски прошепна на Флеърти:
— Да се омитаме оттук! Днес очевидно няма да изкопчим нищо повече от него.
После я поведе по коридора, по който хвърчаха колички, санитари и сестри.
— Чу ли го какво каза? — прошепна тя, като че ли изпаднала в транс. — Само седем! Не осем, а седем!
28
Изминаха близо две седмици, откакто Скот Фин и Линда се бяха срещнали в полицейското управление, но тя все още не се бе обаждала. Казваше си, че това е нормално — че е затънала до гуша в разнищването на случая с Малкия Джак. И при него делото „Танъри“ напредваше бързо.