Въпреки това обаче професионалистът в нея й напомни, че той не би могъл да бъде единственият заподозрян. Докато не научи нещо повече за живота на Натали Колдуел, беше длъжна да подхожда непредубедено към всички възможности. Защо пък да не приеме като вероятност и теорията на Фин за възрастния приятел на Колдуел?!
Вдигна листа и го задържа пред очите си, но без да го разтваря. Все още не беше късно да размисли и да стовари вината върху Джон Таунсенд. Нали точно това бе желанието и на висшестоящите? Всичко да приключи. Знаеше, че ако сега го разтвори, никога повече няма да може да се върне назад.
Бавно отвори листа и започна да чете имената едно по едно, заедно с кратките описания на конкретната им връзка с Натали Колдуел. Даде си сметка, че този път вече нагазва много дълбоко. Ставаше ясно, че жената е познавала или работила с всеки, който значеше нещо в този град. Подобни хора надали биха приели с радост новината, че са обекти на полицейско разследване.
Господи, дори и губернаторът е тук! Но нали губернатор Кларк изрично бе подчертал, че не познава Натали Колдуел?! В такъв случай възможно ли е списъкът на Фин да е фалшив? Може би той съзнателно й е дал погрешна информация, за да я заблуди? За да поведе полицията в погрешната посока, далече от собствената си персона?
Точно тогава телефонът й иззвъня.
— Лейтенант Флеърти — представи се тя.
— Да не разговарям със световноизвестната лейтенант-детектив Флеърти? — изрече от другата страна един познат глас. Линда усети, че сърцето й се преобърна. Беше Фин. Измина цяла вечност, докато се овладее.
— Точно така. А това да не би да е господин Фин? — изрече накрая тя, опитвайки се да печели време.
— Аха, значи отново сме на „господин“.
— Извинявай. Тъкмо си мислех за теб.
— Нали казват, че великите умове мислят еднакво! Защото аз също си мислех за себе си! И най-вече си мислех за това, че много бих желал да те видя!
— Да, може би наистина трябва да поговорим.
— Добре тогава, предлагам вечеря в „Ил Панино“?
— Не мисля, че е възможно — отговори хладно тя. — Смятам, че ще е най-добре да дойдеш при мен, в полицейския участък.
— Майтапиш се, нали?
В стаята за разпити присъстваха и сержант Козловски, и полицай Стоун, но Фин насочи въпроса си единствено към лейтенант Флеърти.
— Доколкото ни е известно, вие сте последният човек, говорил с нея — защити шефката си Козловски. — Освен това сте й бивш любовник — факт, който пропуснахте да ни кажете, когато ви разпитвахме за първи път. Все още не сте ни предоставили свястно алиби! Какво тогава очаквате от нас?!
Фин го изгледа на кръв и изрече през зъби:
— Конкретно от вас, детектив, не очаквам никаква мисъл! Но лейтенант Флеърти не може да не се сети, че последната ми среща с Натали беше в петък вечерта, както и че си тръгнах от бара без нея! А при първия ви разпит вие въобще не ме попитахте дали съм имал физическа връзка с Натали Колдуел! Интересуваха ви единствено настоящите ни отношения!
— Значи всичко зависи от граматичното време, така ли? — не му остана длъжен сержантът.
Без да му обръща внимание, Фин продължи:
— Освен това тя вероятно си спомня, че при втората ни среща аз й разказах за миналите си отношения с Натали. А що се отнася до алибито, след като се разделих с Натали, се отбих в още няколко бара. Мога да назова поне три от тях и съм сигурен, че там все ще намерите някой, който ме е зърнал. За съжаление, не съм вербувал никого, тъй като нямах представа, че вече съм заподозрян!
— Никой не е казвал, че си заподозрян! — сряза го с хладен тон Флеърти.
— Тогава защо, след като разполагате с арестуван, заловен в момента на убийството на едно от онези момичета, се опитвате да ме натопите, че съм убил приятелката си?
— Никой не се опитва да те натопи! Просто засега не сме открили нищо, което да свързва Таунсенд с Натали, а и той твърди, че не я е убил. Затова сме длъжни да разгледаме всички останали възможности — заяви Флеърти.
— Предоставих ви две страници със списък, съдържащ имената на хората, с които е работила Натали и които до един отговарят на първоначалното описание на нейния последен приятел. Защо не започнете оттам?