Минаваше полунощ, когато се прибра в миниатюрния си апартамент на петнадесет пресечки от Бостънското полицейско управление в центъра, където прекарваше по-голямата част от времето си. Все пак успя да подремне два часа, но стана рано, за да пристигне навреме в залата на съдебната патология и да наблюдава аутопсията. И сега отново погледна часовника си, отбелязвайки си наум, че минава девет и патологът отново се бави.
Най-сетне се появи и самият той — доктор Тим Фармалант, главният съдебен патолог. Линда знаеше, че нарочно я е оставил да го чака. Не че беше нещо лично — постъпваше така с всекиго. Това беше неговият начин да напомни на всички за решаващата си роля в отдел „Съдебна патология“, както и че ако някой иска нещо от него, да е наясно, че трябва да разчита единствено на неговата милост.
— Линда! — възкликна той с най-чаровния си глас. — Толкова се радвам да те видя, въпреки обстоятелствата!
Протегна ръка към нейната, вдигна я и положи леко устните си върху китката й.
— Докторе, изборът ви на точен момент за ласкателства е изключително романтичен!
— Изборът ми би могъл да бъде и по-удачен, ако някога благоволиш да вечеряш с мен!
Флеърти посочи към трупа върху стоманената маса, все още покрит с чаршаф.
— Хайде да се разберем така — ти ми даваш нещо, което мога да използвам, за да хвана това мръсно копеле, а аз не само че ще изляза на вечеря с теб, но и ще бъде за моя сметка!
— Боже, как обичам предизвикателствата! — намигна й патологът, след което вдигна хирургичния трион и се приведе над тялото на мъртвата жена.
3
Скот Т. Фин стоеше до прозореца на своя офис в центъра на града. Кабинетът му не беше нищо повече от една кутийка, подобна на кутийките на останалите редови адвокати в суперпрестижната адвокатска фирма „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“, но пък огромният прозорец до бюрото му предлагаше прекрасна гледка към пристанището и Южен Бостън. Знаеше, че щом стане съдружник, ще получи и по-голям офис.
Прокара ръка по леко наболата брада по бузите си. Този уикенд се беше проточил повечко. Удивително е колко дълги могат да бъдат някакви си два дена. Беше погълнал умопомрачително количество алкохол за твърде малко време и сега се налагаше да си плаща. Да, крайно време беше да спре с пиенето. И да започне да се държи като адвокат със седемгодишен стаж във фирмата, какъвто си беше.
Спомените му го върнаха към лудостта на младостта му по улиците на Чарлстаун и Фин не можа да не се зачуди колко далече бе стигнал оттогава насам. Сякаш беше вчера, когато заедно с бандата си изпълняваше поръчки на местните криминални босове. А след онази съдбовна нощ той проумя, че е време да се измъква. И точно това бе направил.
Въпреки обстоятелствата, работещи срещу него, той се бори със зъби и нокти и завърши колеж — за четири години, през които работеше на две места, за да си плати обучението. След това постъпи в юридическото вечерно училище на университета в Съфък. Започна работа като обществен защитник за двадесет хиляди долара годишна заплата. И вероятно щеше да си остане такъв и до ден-днешен, ако не беше забелязан от един прокурор със стабилни връзки, който побърза да сподели с приятеля си Престън Холанд — съдружник и мениджър на „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“, че наскоро му се е наложило да се изправи в съдебната зала срещу един от най-добрите адвокати, които е срещал. А с подобни препоръки за Скот Фин нямаше нищо по-лесно от това да постъпи на работа в тузарската адвокатска кантора, където заплатата му автоматично скочи на сто и тридесет хиляди долара годишно.
Днес, шест години по-късно, на Фин му оставаше само една година, за да стане и съдружник. Вече предвкусваше победата. Може би тогава най-сетне ще успее да се поотпусне — поне мъничко. Може би тогава ще успее да запълни дупката, която бе усещал в душата си през целия си живот. И най-сетне ще загърби миналото.
Но първо трябваше да се обръсне.
И да се извини на Натали. В петък вечерта се държа като истински кретен, затова се налагаше да се увери, че уврежданията на тяхното приятелство, които бе нанесъл, не са непоправими. Натали Колдуел беше неговият най-близък съюзник във фирмата и му бе предлагала помощта си в десетки трудни моменти. Беше дошла в „Хауъри“ две години след него, но тъй като преди това бе работила две години в Министерството на правосъдието, я считаха за звезда от собствена величина.