— Да, разбирам ви — кимна спокойно Флеърти. — Но какво да направим, когато нещата са такива, каквито са?! Нали все пак сме длъжни да следваме уликите?
— Ще ви кажа какво да направите! Ще излезете оттук и ще продължите да си гледате работата! Намерете нещо — каквото и да е, което ще свърже убийството на Колдуел с Таунсенд! Предвид сходствата в начина на действие, надали ще е необходимо кой знае какво. — Уийдъл впери поглед в Козловски: — Претърсете отново къщата му! Сигурен съм, че все ще намерите нещо — обувка, ръчен часовник, бельо, каквото и да е, стига някога да е принадлежало на Колдуел!
— Нали не предлагате онова, което си мисля, че предлагате, капитане? — изгледа го подозрително Козловски.
— Не предлагам абсолютно нищо! Само напомням, че убиецът, когото търсим, е Джон Таунсенд! Той е единственият убиец и в резултат на това не може да няма някакви веществени доказателства. Просто искам да ги намерите! — Уийдъл се обърна към Флеърти: — Някои от хората, участващи в разследването, се превърнаха в медийни звезди и ни надуха ушите с хвалбите си колко страхотна работа са свършили! Обаче същите тези хора ще видят доста голям зор, ако им се наложи да излязат отново пред публиката и да обясняват къде сме я оплескали!
Флеърти и Козловски се спогледаха.
— Точно този човек е нашият убиец! — повтори Уийдъл. — Така че, гледайте да го докажете!
Очевидно бе приключил с речта си, защото оглеждаше и двамата си подчинени с изражение, недвусмислено подсказващо, че не очаква нищо друго, освен изпълнението на заповедта си.
— Ами онзи списък? — кимна Флеърти по посока на списъка на Фин, копие от който лежеше върху бюрото на капитана.
— Този списък ли?! — ухили се саркастично Уийдъл и го размаха във въздуха. — Този списък е чиста проба фантазия! — Започна да го къса на малки парченца. — И затова не желая да чувам нито дума повече за него! Наистина ли мислехте, че ще ви позволя да разпитвате най-влиятелните хора в този щат и да ги засипвате с недоказани обвинения?! Сигурни сте луди! Представяте ли си какво ще стане, мамка му?! Представяте ли си какво ще направи пресата, когато разбере?! Вече виждам водещото заглавие: „Губернаторът и окръжният прокурор разпитвани във връзка с убийствата на Малкия Джак“! Няма да позволя подобно нещо! Не и докато аз съм на този пост!
— Значи искате да изоставим тази следа, така ли? — уточни Флеърти.
— Каква следа? Че тук няма никаква следа! И се постарайте да втълпите на онзи кретен Фин, че ние не се връзваме на неговите измишльотини! Ако чуя още само една дума за този списък от когото и да било, ще приема, че той не си държи устата затворена. Тогава само гледайте как ще прикова адвокатския му задник за стената! Защото, ако изобщо ще тръгваме по някаква друга следа, то това ще бъде самият той! Постарайте се да му го втълпите в тъпата адвокатска глава!
— Окей, считайте го за направено. Само искам да сме наясно — нали разследването все още е мое?
— Флеърти! — разбесня се Уийдъл. — Разбирам, че си взела доста често да се навърташ около онзи адвокатски кретен! — Тук кимна към Козловски. — А и той е взел прекалено често да се мотае из моя отдел…
— Мое ли е разследването или не е? Отговорете ми!
— Твое си е! — вдигна ръце капитанът. — Действай, както знаеш! Но не очаквай от мен да те покривам, ако започнеш да замеряш с кал приятелите ни във висшите кръгове! Запомни, че в мига, в който се мернеш пред някой от тях, се прощаваш завинаги с моята подкрепа!
— Напълно задоволителен отговор — кимна тя и напусна офиса на шефа си.
Козловски извади от джоба си дъвка „Никорет“, постави я небрежно в устата си и бавно задъвка. Накрая изрече:
— Хубаво е да знам, че сме от един и същи отбор, капитане!
— Козловски, ти никога не си бил в моя отбор!
32
Фин седна на бюрото си, огледа се и разтри слепоочията си, опитвайки се да парира настъпващата мигрена. Тясното пространство наоколо беше препълнено с документи по делото „Танъри“ — някои в папки, други на прилежни купчинки, а трети разпръснати навсякъде. И всички до един очакващи неговия анализ и оценка.
Зачуди се как ще успее да се справи с всичко това. При други обстоятелства обемът на работата изобщо не би го тревожил. Ала точно днес имаше нужда да излезе поне за час-два и за първи път в кариерата си той се запита дали в крайна сметка ще съумее да си свърши работата. Притвори очи и ги разтри, надявайки се да надвие огромната умора.