— Сигурно щях да ви улесня много, ако го бях направил аз. Но не съм. Що се отнася до отговорите, някои от тях би трябвало да потърсите в душата си! — Пое снимката и се вторачи в нея. После потърси истината в очите на Фин. Неотстъпчивостта на погледа му накара посетителя да се размърда неспокойно в стола си. Накрая изрече: — Да, била е красавица и вие сте я обичали, обаче не е била ваша!
— Глупости! — извика Фин, като че ли му бяха зашлевили шамар.
Таунсенд отново се изсмя.
— Съжалявам, господин Фин, но Господ поиска седем, затова и аз му дадох седем! А тя не е сред тези седем! Потърсете в сърцето си и там ще откриете отговорите, които търсите!
След тези думи, все така усмихнат, Таунсенд направи знак на надзирателя, който го очакваше от другата страна на плексигласовата стена. После се изправи бавно, затътри окованите си крака към вратата, но насред пътя се обърна към Фин и изрече:
— Що се отнася до онази курва, за която толкова скърбите, не мога да я даря с никакво съчувствие! Господ вече ни е показал правия път и само от нас зависи дали да вървим по него или не. А тя е нагазила в мръсотията, която е омърсила красотата й, дарена от Бога! Наказанието й във физическия свят е нищо в сравнение с мъките, на които ще бъде подложена душата й!
Фин не издържа, сграбчи убиеца за яката и го притисна към стената.
— Ти си го направил, нали?! Ти, копеле!
Повдигна дребосъка от пода и усети как пръстите му се впиват в тънкото гърло. Но единствената реакция, която видя срещу себе си, бе една всезнаеща усмивка на тотално задоволство. Да, беше си почти като в дните на младостта му по улиците на Чарлстаун — хубаво бе усещането да излееш гнева си срещу света, който така подло те е измамил! А фактът, че престъпникът не правеше никакъв опит да се спаси, го вбеси още повече.
Проследи с наслада как лицето се зачервява все по-силно и по-силно. Ала въпреки че устните му постепенно посиняваха, самодоволната усмивка на превъзходство отказваше да слезе от тях — като че ли усещането за изтичането на живота го бе дарило с някакво перверзно чувство за победа.
— Какво става, по дяволите? — дочу зад себе си нечий вик. Беше надзирателят, който наблюдаваше с благосклонно одобрение сцената и изобщо не се притече на помощ на хваналия се за гърлото затворник. После, когато прецени, че все трябва да реагира, се обърна към Фин и попита: — Добре ли сте, господине? Искате ли да докладвам за лошото поведение на този тук?
Фин само поклати отрицателно глава.
Надзирателят се обърна и към Таунсенд:
— Ами ти бе, отрепко? Ще ми създаваш ли неприятности или ще си траеш?!
Превит на две и все още опитващ се да си поеме дъх, Таунсенд само изхърка:
— Не, сър. Просто обмислях така благосклонното предложение на господин Фин да ме представлява като адвокат.
Надзирателят се извъртя на пети към Фин и го изгледа презрително.
— Благодаря ви, господин Фин! — продължи затворникът. — Но смятам, че ще трябва да ви откажа. — Изправи се, затътри се към вратата, но на прага се обърна и добави: — Благодаря ви за посещението все пак! Надявам се да откриете онова, което търсите, и съжалявам, че с нищо не мога да ви помогна!
Фин го проследи как се отдалечава. Без да каже нищо повече, тръгна след друг надзирател, който го изведе от стаята, надолу по коридора и до изхода, където трябваше отново да се подпише, че излиза.
Паркингът отвън вече бе потънал в лоното на хладната нощ. Лекият ветрец, който се носеше сред голите полета около затвора, беше първият свеж повей след седмици задух. Подгизнал от пот под официалния си костюм, Фин потрепери.
Да, беше получил необходимия отговор от Таунсенд, макар че той не се оказа точно този, който очакваше. Вече нямаше никакво съмнение, че не това откачено чудовище е убило Натали. Фин си даде сметка, че ситуацията става твърде опасна, защото тя го принуждаваше да направи всичко възможно, за да открие кой точно я е убил.
33
— Възразявам! — изкрещя Барнълк. — Дори и такъв като вас не е възможно да смята, че подобна линия на разпит има нещо общо с делото!
Снемането на показанията се бе проточило вече два часа и нервите на всички присъстващи бяха порядъчно опънати.
Адвокат Фин сведе поглед към извлеченията от кредитните карти, които току-що бе предоставил на вниманието на Ейми Танъри. После вдигна глава, демонстрирайки добре обиграното си изражение на озадаченост.