— Тонът ви никак не ми харесва, детектив! — изсъска прокурорът. — За какво е всичко това, ако смея да запитам?
— Просто в убийството на Колдуел има няколко несъответствия, които се опитваме да изчистим.
Рич Лоринг пое дълбоко дъх и като че ли потъна в размисъл. Накрая изрече:
— В такъв случай смятам, че наистина трябва да се почувствам обиден! Не ми харесва, че пристигате тук, за да задавате неоснователните си въпроси за отношенията ми с убитата жена, особено като се има предвид, че очевидно търсите допълнителен материал за медийната машина, която от известно време храните така щедро!
— Уверявам ви, че изобщо не желая да си пъхам носа в личния живот на хората. Но все пак се налага да получим отговори на някои въпроси!
— Както вече изтъкнах, в случая няма нищо, в което да си пъхате носа. А що се отнася до вашите въпроси, разполагате с всичките възможни отговори! А сега можете да си тръгвате! — опита се да я отпрати той.
— Значи не сте се виждали с Натали Колдуел извън работата, дори и след като е напуснала Министерството на правосъдието? — не се предаваше тя.
Тук Лоринг вече се вбеси, обаче беше прекалено добър адвокат и политик, за да си позволи да избухне.
— Не, лейтенант, не съм се виждал с Натали Колдуел извън работата, дори и след като тя напусна Министерството на правосъдието. И отново ви напомням, че аз съм женен мъж и че държа да изразя крайното си неудоволствие от насоката на вашите въпроси! Днешната ми позиция е плод единствено на моя упорит труд, затова съм убеден, че заслужавам повече уважение от онова, което вие в момента ми засвидетелствате. И бъдете сигурна, че ще се оплача на началниците ви заради вашето поведение! Ясен ли съм?
— Ако държите да обявите публично, че името ви е излязло във връзка с разследване за убийство, ваша воля — оплачете се! Но аз съм сигурна, че с нищо не съм нарушила правилата, които разследването ми позволява.
В този момент вратата се отвори с трясък и на прага се появи привлекателна млада жена.
— Ама че гадна седмица — извика тя. — Нямам търпение да се махна оттук и да си почина на…
Едва сега забеляза седналата пред бюрото Флеърти. Зоркият поглед на лейтенанта автоматично фиксира неудържимата руменина, избила по бузите на прокурора.
— Извинявай, Рич! — промърмори притеснено жената. — Нямах представа, че имаш посетител. Ще те изчакам навън.
— Не, няма проблеми — обади се Флеърти. — Тъкмо си тръгвах.
Стана и се обърна към застаналата на прага жена. Изглеждаше в края на двадесетте, висока, със зашеметяваща червена коса и красиво лице. През рамото й висеше сак, а в ръката си държеше ракета за тенис.
Флеърти премести погледа си от сака на жената към сака върху бюрото на прокурора, а после и към самата жена.
— Извинете, но като че ли не се познаваме. — И протегна ръка за здрависване, което накара непознатата да се чуди къде да си сложи ракетата.
— Приятно ми е, аз съм Джанет Рийд — изрече тя, все още сконфузена от нахлуването си в кабинета.
— Госпожица Рийд е адвокат в нашия криминален отдел — обади се с притеснен глас Лоринг. — Поканена е на същата конференция, на която ще ходя и аз. Чисто делова среща.
Флеърти насочи целенасочено поглед към двете ракети за тенис и заяви:
— Както изглежда, вас двамата ви очакват няколко изключително напрегнати дни на професионална активност.
— После се обърна към прокурора и добави: — Благодаря ви за помощта, господин Лоринг! Извинявам се, ако въпросите ми са ви обидили с нещо. И ви уверявам, че в никакъв случай не желая да допринасям с каквото и да е за необоснованите слухове относно личния ви живот!
Седналият зад бюрото си Лоринг кипеше, но не смееше да стори нищо. Дори да се защити.
— Ще ви уведомя, ако пак се нуждаем от вас! — завърши усмихнато Флеърти, промуши се покрай Джанет Рийд и напусна офиса на щатския прокурор.
35
От офиса на губернатора се откриваше величествена гледка. Уилям Кларк стоеше пред импозантните прозорци и съзерцаваше зеленината на обществения парк — зеленото сърце на бостънския урбанистичен дизайн. Беше притиснал телефонната слушалка до ухото си толкова силно, сякаш се опитваше да извие вратовете на думите, които излизаха оттам.
— Да, разбирам — тъкмо казваше той. — Крайно разочароващо. — Пак пауза. — Ще уведомя нашите приятели.