— Нищо повече ли не можете да ни дадете като описание? — обади се Гормънд.
— Не, сержант. Както вече ви казах, нападнаха ме отзад.
— И не се сещате за никого, който да ви има зъб?
— Прекарах две години от живота си като обществен защитник. И повечето от хората, които представлявах по онова време — сигурно са повече от хиляда, бяха принудени да прекарат известно време в затвора, така че нищо чудно някой от тях да е решил да си го изкара на мен.
— Но не се сещате за конкретен човек, който точно сега да ви е достатъчно ядосан, за да прибегне до подобни мерки?
— Не, не се сещам.
Фин не разказа на сержанта за предупреждението. Пазеше тази информация за Флеърти.
— Е, в такъв случай като че ли не можем да направим нищо повече — отбеляза сержантът. — Свързах се с лейтенант Флеърти, както ме помолихте, и тя каза, че след десет минути ще бъде тук.
Точно в този момент през отворената врата влетя Флеърти.
— Какво е станало, за бога?! — извиси глас тя.
Сержантът вдигна отбранително ръце и отговори:
— Говорете с него! Аз се връщам в участъка.
С тези думи той се измъкна и остави Фин и Флеърти сами в апартамента.
— Е? — обърна се към него тя.
— Тази вечер, докато се прибирах от работа, бях нападнат отзад от двама мъже — започна Фин, после поклати възмутено глава и добави: — Очевидно вече не съм така бърз, както бях някога. В доброто старо време щях да смогна да се преборя с тях.
— В доброто старо време ти по-скоро си бил в ролята на онези, които са те нападнали отзад, права ли съм?
— Какво искаш да кажеш? — ядоса се той.
— Много добре знаеш, че досиетата ти са при нас и нищо не ми пречи да ги прегледам!
— Аха, значи продължавате да ме разследвате?
— Вече ти казах, че докато не разбера кой е убил Натали Колдуел, всички са заподозрени! Освен това — тук гласът й поомекна, — като адвокат не може да не си се сетил, че в крайна сметка ще те проверим.
— Така си е — съгласи се той. — Някои грешки те преследват цял живот.
— Две нападения и една телесна повреда, три прониквания с взлом и грабеж, пиянско поведение? — вдигна вежди тя. — Всичко това ми изглежда по-скоро като начин на живот, отколкото като единична грешка!
— Така наречените нападения и телесната повреда бяха честни двубои, а не подли атаки отзад! А що се отнася до влизането с взлом и кражбата, наложи се просто да си взема нещо мое, което ми беше откраднато.
— И защо не потърси помощта на полицията, за да си го върнеш?
— В общинските коптори нещата не стават така. Ако искаш да оцелееш, принуден си сам да си търсиш правата!
— А пиянското поведение? Какво ти е извинението за него?
— Никакво — засмя се Фин. — То си беше заслужено. Нали знаеш, момчетата са си момчета.
— Да, знам. Знам също, че когато момчетата се правят на момчета, често някое от тях среща смъртта си!
— Няма такова нещо! — запротестира той. — Но защо ли се мъча да ти обяснявам?! И без това не би ме разбрала. Ти не си израснала там, където израснах аз!
— А тази вечер? Да не би пак да става въпрос за две момчета от твоя стар квартал, които са се правели на момчета?
— Не, тази вечер беше нещо друго — отговори тихо Фин. — Беше преднамерено нападение. Предупреждение за убийството на Натали! Едно от момчетата накрая ми прошепна да спра да задавам въпроси или скоро ще ме намерят мъртъв!
Флеърти се вторачи в него, питайки се дали да му вярва или не. Защото, ако говореше истината, случилото се спокойно можеше да го оневини като заподозрян — още една причина да се отнесе скептично към думите му. Но би могло да доведе и до усложнения, за които просто не й се мислеше.
Пое си дълбоко дъх и изрече бавно:
— Започни от самото начало и ми разкажи абсолютно всичко!
39
Флеърти беше подранила с пет минути за срещата с губернатор Кларк. Поканиха я да изчака в малка стая, която приличаше на гостна от края на XIX век — ниска овална масичка за кафе, обградена от два огромни фотьойла във френски стил, жълта, старовремска тапицерия и изящно канапе. Дъсченият под беше покрит с дебел персийски килим, а високите прозорци бяха скрити от тежки завеси, едва пропускащи дневната светлина.