Само преди няколко часа секретарката на Кларк й съобщи, че веднага трябва да се яви при него.
— И защо губернаторът иска да ме види? — полюбопитства тя.
— Попитайте самия него — гласеше хладният отговор на секретарката.
Да, наистина странно. Но поне ще си зададе въпросите за Натали Колдуел.
Изминаха петнадесет минути. Най-сетне в старовремската стаичка се появи младеж със син блейзър, очевидно натоварен със задачата да я отведе при губернатора.
— Госпожице Флеърти! — изрече той. — За мен е истинско удоволствие да ви посрещна в тази сграда! Губернаторът е изключително доволен от свършената от вас работа във връзка с разследването и залавянето на Малкия Джак!
— Благодаря ви! — кимна тя.
Той се вторачи в нея, безспорно очаквайки я да каже още нещо — като че ли едно обикновено „благодаря“ не беше достатъчно признание за комплимента на губернатора. Но мълчаливият й поглед бе единственото, което дочака.
— Моля, елате с мен! — изрече младежът след болезнено дълга пауза.
За да стигнат до светая светих — кабинета на самия Кларк, трябваше да преминат през катакомбите от офиси и чакални на цялата губернаторска администрация. Изпълнен с възмущение заради тоталната липса на полагащо се раболепие от страна на детектив Флеърти, младежът само благоволи да я остави в огромния кабинет, информирайки я, че губернаторът ще се появи всеки момент.
Останала сама, Флеърти пристъпи към прозорците и пред очите й се разкри великолепната панорама на бостънския парк, централните сгради и пристанището.
— Забележителна гледка, нали? — стресна я нечий глас.
— Да, така е — съгласи се тя и се обърна към губернатор Кларк. Изобщо не го беше чула да влиза.
— Всеки път, когато застана тук, си напомням каква огромна отговорност върви с този пост! Никога преди не ми беше хрумвало колко е трудно да се грижиш за добруването на толкова много хора. Губернаторският пост на щата Масачузетс в много отношения е уникален. Съдбините на Източното крайбрежие са неделими от съдбините на Бостън и когато застана пред тези прозорци, осъзнавам колко е труден балансът между щатската и градската политика.
— А какво мисли кметът Трибинио по този въпрос?
— Той има власт над различните отдели на самия Бостън и отговаря за ежедневните нужди на града. Може да се каже, че той управлява машината. Докато моят пост е някак си по-обширен. Аз символизирам онова, което хората желаят за своя град и своя щат — представлявам бъдещето, но някак си в по-големи мащаби. От мен се очаква да бъда водач с визия. Затова по-големите проекти, например летището, реконструкцията на пристанището, автоматично се превръщат в мой ресор.
— Звучи напълно логично.
— Така е. И именно затова поисках тази среща с вас!
— Поискахте ли? Останах с впечатлението, че ми беше заповядано да се явя тук!
— Съжалявам — изрече дипломатично той. — Понякога екипът ми има навика да обявява желанията ми като укази. Всъщност, исках лично да ви благодаря за работата, която свършихте по случая с Малкия Джак! Знам, че ви предизвиках, при това целенасочено, но вие приехте моето предизвикателство и излязохте с достойнство от битката! Би трябвало да се гордеете със себе си!
— Благодаря ви, сър! За мен тази похвала значи много, но все пак да не забравяме, че основната тежест бе изнесена от хората, с които работя.
— Дори и така да е, операцията си беше ваша, следователно именно вие заслужавате най-големите похвали. Мислила ли сте какво ще правите с новооткритата си известност? — обърна се към нея Кларк и по изражението му тя разбра, че той вече има предвид нещо.
— Смятам, че първо трябва да приключа изцяло с разследването.
— Да приключите ли? — свъси вежди губернаторът. — Убеден съм, че можете да оставите дреболиите и на някой друг, нали?
— Да не би да имате предвид нещо по-конкретно? — попита тя.
Губернатор Кларк я дари с широка усмивка:
— Е, като стана въпрос за това, отваря се един пост, който може би ще ви заинтересува. Предполагам сте запозната със спецификата на Министерството по вътрешна безопасност. Президентът всеки момент ще обяви създаването на паралелни агенции към този департамент, но на щатско ниво, за да подпомогне битката срещу тероризма. Новият департамент по вътрешна безопасност на Масачузетс ще започне с годишен бюджет от сто милиона долара и ще поддържа връзка със силите на закона на всички нива, а задачата му ще бъде да координира и ръководи разследванията, свързани с терористичната дейност вътре в страната. Ще разполага с персонал от петстотин полицейски служители.