40
В петък Фин се обади на секретарката си Нанси, за да я уведоми, че няма да идва на работа.
— Петъчен махмурлук, а? — попита с игрив тон тя.
— Нищо подобно. Снощи не съм близвал и капка алкохол, просто не мога да дойда. Ако ме търси Престън или възникне нещо друго важно, ме потърси тук.
— Няма проблеми — отговори Нанси. — И дано се оправиш!
След като затвори телефона, той се запъти към банята и за пореден път се вгледа в огледалото. Нещата не изглеждаха никак приятни. Дясното му око беше подпухнало, а синината бе придобила пурпурен цвят, разстилайки се по цялата му буза. Горната му устна беше цепната.
Отвори аптечката и извади оттам блистер с ибупрофен. Глътна наведнъж три таблетки, после затвори шкафчето и в огледалото забеляза, че зад него, в мрака на прага, стои още едно отражение.
— Тай! Какво правиш тук, за бога?! Да не би да се опитваш да ме убиеш?
— Надявам се, че едно обикновено стряскане не е достатъчно, за да те убие! Какво се е случило с теб?
— Недоволен клиент — сряза го Фин.
— Винаги съм казвал, че трябва да се захванеш с някаква по-честна професия!
— Ще си помисля по въпроса. Ти как влезе тук, между другото?
— Вратата беше отворена — отговори Тай Макклуън с дяволит поглед.
— Беше заключена — поправи го Фин.
— Но само веднъж, Скоти! За мен еднократното заключване си е чиста покана за влизане! И за теб някога беше същото! — ухили се той и му намигна.
— Не можа ли да почукаш като нормалните хора?
— Виж, смятах да ти оставя една бележка и нямах никаква представа, че ще си тук. Нито пък че ще приличаш на агнешка кайма!
— Толкова зле ли изглеждам?
— И без това никога не си бил голям красавец! — засмя се старият му приятел.
— Май знаеш кой ме е подредил така, а?
— Не позна — поклати глава Тай. — Пък и да знаех, надали бих могъл да ти кажа.
— Аха! Каква беше онази мъдрост, за която ми спомена предишния път. „Не виждай онова, което виждаш! Не чувай онова, което чуваш! А ако те питат, казвай, че не знаеш!“
— Точно така, Скоти!
— Доста гадно житейско мото, не мислиш ли?
— И светът, в който живеем, е гаден — въздъхна Тай. — Поне моят е такъв.
— Е, щом тогава нямаш какво да ми кажеш, защо си тук? — попита той.
— За да те предупредя.
— Второ предупреждение само за няколко часа.
— Така изглежда — кимна Тай. — Не мога да ти кажа нито кой го е направил, нито кой го е заповядал, защото наистина нямам представа! Но мога да ти кажа със сигурност, че напоследък името ти се споменава доста често — при това в кръгове, в които не е особено здравословно да си известен! Не схванах какво точно си сторил, но очевидно си вбесил някои хора.
— Но аз не съм сторил нищо нередно! — изрева Фин. — Просто се опитвам да разбера кой е убил най-добрата ми приятелка!
— Може би трябва да оставиш тази работа на властите, Скоти!
— Не мога. Властите смятат, че съм го извършил аз! И точно в това е проблемът! Ако не открия кой я е убил, нищо чудно да се озова в затвора!
— Има и по-лоши неща! — изтъкна назидателно приятелят му.
— Слушай! — изгледа го свирепо Фин. — Никога повече няма да се върна там! Никога!
— Добре де, просто се опитвам да ти помогна, това е! — вдигна ръце Тай. Погледаха се известно време, а после по лицето му се разля тъжна усмивка и той добави: — Да имаш нещо за пушене, Скоти? Умирам за една цигара!
— В джоба ми са! — кимна Фин по посока на сакото, метнато на един от столовете в дневната. — Мисля, че и кибритът е там.
— Нямам нужда от кибрит — махна с ръка Тай, извади от джоба си малък сребрист предмет и го вдигна: — Това е втората причина да съм тук. — Щракна сребристия предмет и като по някаква магия от него изригна висок пламък. Запали цигарата си, тръсна китката си и пламъкът изчезна. — Онзи ден я открих в чекмеджето си и възнамерявах да ти я оставя. — И хвърли топлата запалка „Зипо“ към другия край на стаята.
Фин я хвана във въздуха и я вдигна пред очите си. Беше очукана и изтъркана. Надписът върху предната част беше поизбелял, но все още се четеше.
— „Редниците от улица Челси“ — прочете на глас Фин, а после вдигна очи към Макклуън.
— Вече е истинска колекционерска рядкост — отбеляза Тай.
— Така е — кимна Фин. — Имаше само пет. Моята я изгубих преди доста години.