Выбрать главу

Накрая се размърдахме и хванахме четирима на местопрестъплението. Единият от тях обаче извади пистолет и го насочи право в гърдите ми. Тогава разбрах, че с мен е свършено. Но докато наблюдавах как онзи дърпа спусъка, Тони се спусна върху мен и ме бутна към прозореца. И там едно стъкло разряза лицето ми.

— А с Тони какво стана?

— Той пое куршума право с главата си. Още преди да падне на пода, беше мъртъв.

— Но иначе сте заловили престъпниците, нали?

— Да бе, естествено. Трима от тях се оказаха ченгета. Много ме болеше, че изгубих Тони, но от друга страна бях доволен, че съм си свършил работата както трябва. Нали знаеш, че докато човек е млад, някак си се справя с идеята за смъртта, стига да намери някакъв смисъл в нея. Около година по-късно отидох в затвора, за да се срещна с едно от ченгетата, които тогава окошарихме. Познавах го, по едно време бяхме дори приятели. Просто исках да знам защо се стигна дотук. И знаеш ли какво ми каза той? Каза ми, че точно Тони е бил ръководителят на групата за търговия с наркотици! И че точно той е нагласил цялата операция. Нагласена е била и появата ни в нощта, в която беше убит. Плановете били да ме очистят, защото не исках да сложа точка на разследването.

— Но ако точно той е нагласил нещата така, че да бъдеш убит, тогава защо е спасил живота ти?

— Оттогава насам не спирам да си задавам този въпрос. Защото наистина не знам. Може би просто е променил решението си. Може би дълбоко в себе си е бил наясно, че няма да може да живее с мисълта, че ме е убил. Кой да ти каже?

— А ако онзи от затвора те е излъгал?

— Не е, защото после направих свое собствено разследване. Тихичко, без никой да разбере. Открих парите. Открих и списъците с контактите им. Тони е бил затънал до гуша в тези лайна. Но предпочетох да не казвам на никого. Той вече се бе превърнал в истински герой за нашия отдел. Беше станал „Легендата“! Нямаше никакъв смисъл да влача паметта му през калта и да подливам вода на отдела!

Между двамата детективи се възцари мълчание. Никой не се сещаше какво да каже. Първа се обади Флеърти:

— Е, как предлагаш да действаме?

— Предлагам да действаме внимателно и да не бързаме! — отбеляза сержантът, посочвайки многозначително към белега си. — Оставих си този белег нарочно. За да ми напомня, че нищо не е това, което изглежда на пръв поглед. Дори и аз не съм това, което изглеждам. Така че, продължаваме да дълбаем, обаче внимателно и много тихо! И което е най-важното, дълбаем докрай!

42

— Фин, обажда се Нанси! Преди малко се отби Ник Уилямс. Търсеше те. Каза, че било спешно!

— Ясно. Нещо друго?

— Другото обаждане е от Питър Бостик. Той обаче каза, че не било толкова спешно.

Фин благодари на секретарката си и набра номера на Ник Уилямс.

— Къде се губиш, бе, човек?! Откога те търся?!

— Реших да работя у дома — отговори Фин, леко смутен. В мъжкарския свят на големите юридически фирми адвокатите се гордееха с умението си да не позволяват на такива дребни пречки като заболяване, раждане на дете или семейни празници да спъват колелата на работния процес.

— Ясно. Е, имам страхотни новини! Готов ли си да ги чуеш? Отиват на споразумение!

— Кой отива на споразумение?

— Вдовицата Танъри, разбира се! Тази сутрин ми се обади Фред Барнълк. Готови са на сделка!

— Какво говориш, за бога?! — изуми се Фин. — Изрично подчертаха, че не възнамеряват да постигат споразумение с когото и да било!

— Да, знам. Наистина беше така. Не е ли страхотно?! Господи, като си спомня разговора с Барнълк! Той почти ме умоляваше! Направо нямаше търпение да се измъкне от делото!

— И колко поискаха? — полюбопитства Фин. Спомни си, че за да получи накрая толкова, колкото щеше да вземе от федералното обезщетение, Ейми Танъри би трябвало да поиска най-малко пет милиона долара.

— Барнълк започна преговорите от десет милиона, при което аз, естествено, се разсмях. Дори не спрях, докато не свали на седем и половина милиона. На този етап вече прецених, че предложението му за споразумение е напълно сериозно. Оставих го да се поизпоти още мъничко, преди да заявя, че два и половина милиона може би ще свършат работа. И още не бях свършил изречението си, когато той падна на пет милиона! Сега ми остава само да го потвърдя с клиента ни, но както изглежда, ще се измъкнем от тази каша само за три милиона седемстотин и петдесет хиляди долара!