— Какво искаш да кажеш?
— Не че някога е бил особено добър хирург. Но все пак показваше умения в тази област. Знаеше какво точно търси и как да го получи. При предишните случаи се забелязваха относително леки наранявания на останалите органи. В сравнение с тях това тук е касапска работа.
— Смяташ, че е бързал, така ли?
— Възможно е. И все пак все още не сме установили със сигурност, че убиецът и на тази жена е Малкия Джак! — Включи отново микрофона и продължи: — Разделям дробовете, за да достигна торакалната кухина. — Тук направи пауза, докато пръстите му опипваха вътрешността на трупа, и заяви тихо: — Сърцето на починалата е било извадено.
— Малкия Джак — изрече почти без глас Флеърти.
— Малкия Джак — повтори патологът. Беше забравил, че микрофонът му е включен.
Половин час по-късно лейтенант Флеърти се бе отпуснала в един от двата елегантни кожени фотьойла в кабинета на главния съдебен патолог, отбелязвайки си наум, че докторът очевидно си ги е купил със собствени средства. Общинската управа не се ръсеше за подобни луксове.
— Когато забелязах пораженията на белите дробове, си помислих, че си имаме работа с някой, който е решил да подражава на нашия убиец — тъкмо казваше Фармалант. — Просто не се връзва с обичайното изпълнение на Малкия Джак. — Изрече го абсолютно безизразно, но Флеърти го усети като пробождане.
— До този момент не сме уведомявали пресата за липсващите сърца — отбеляза тя. — Как е възможно някой да е бил наясно какво точно да имитира?
— Да, знам, че не се връзва, но…
— Ако някой се е изпуснал пред някого, бъди сигурен, че досега целият Бостън щеше да знае! Информацията е строго поверителна! Как е възможно подобно сведение да изтече, щом като дори нашите момчета не са известени!
Флеърти се отпусна назад. Не й се искаше да приеме, че сега се е пръкнал и имитатор. Това означаваше, че трябва да търсят не един, а двама убийци!
В този момент вратата на кабинета се отвори с трясък. На прага й застана детектив Том Козловски. Беше нисък и четвъртит, с яко телосложение. Изглеждаше така, сякаш раменете му няма да успеят да се проврат през прага. Както обикновено, прошарената му коса стърчеше във всички посоки, а яката на ризата му беше измачкана. От края на лявото му око през цялата му буза се спускаше грозен стар белег.
Всичко в него говореше, че е ченге от старата школа. Двамата с Линда Флеърти бяха партньори от три години. Професионалните му умения го правеха незаменим за полицията, но пък опакият му характер го правеше невъзможен за повишение. Откакто бяха партньори, Флеърти бе повишавана вече два пъти, докато Козловски си оставаше и до ден-днешен сержант детектив.
— Имам нещо за теб — отбеляза задъхано той. — Накарах момчетата от лабораторията да се поразбързат с пръстовите отпечатъци на нашата непозната жертва.
— Да не би да сме извадили късмет този път?
— Може и така да се каже. Зависи от гледната точка.
— Е? — погледна го лейтенантът.
— Всъщност, жената беше в базата данни на ФБР.
— ФБР ли? — вдигна изумено глава патологът.
— Аха! Оказва се, че някога е била федерален прокурор. Освен ако системата ни не е сдала напълно багажа, жената, която лежи на онази маса оттатък, е бившият помощник-главен прокурор Натали Дж. Колдуел.
— Мамка му! — прехапа устни лейтенант Флеърти.
— Взе ми думите от устата — кимна мрачно Козловски.
5
Вече няколко часа Скот Фин четеше стенограмата на показанията под клетва за едно от делата му, когато телефонът на бюрото му иззвъня.
Той натисна бутона на интеркома и изрече:
— Какво има, Нанси?
— Тук има двама души, които искат да разговарят с вас — заяви секретарката му, след което добави шепнешком: — Имат полицейски значки!
— И какво искат?
— Да говорят с вас.
— Хубаво, покани ги. Но след пет минути ми звънни и се престори, че ми напомняш за някаква важна среща!
Полицейски значки значи. Като адвокат, той не би трябвало да се притеснява от среща с подобни хора. Докато работеше като обществен защитник често му се налагаше да се изправя очи в очи с представители на закона, така че досега би трябвало да е превъзмогнал страха си от тях. Но истината бе, че полицейските значки все още му напомняха за някои от по-мрачните моменти в неговата младост — за времето, когато все още не бе успял да хване юздите на собствения си живот.