— Това е една от причините, поради които исках да поговоря с теб. — Пое си дълбоко дъх, погледна я право в очите и отсече: — Не съм го направил аз!
— О, позакъснял си с признанието! — махна с ръка тя.
— Наясно съм как изглежда отстрани, но ти гарантирам, че някой ме е натопил!
— И как да ти вярвам? — Много й се искаше да му повярва, но от снощи насам доказателствата срещу него не спираха да се трупат, така че й се налагаше да потисне личните си чувства.
— Помисли малко! Ако действително съм я убил аз, защо ще оставям всички тези неща в апартамента си?! За толкова ли глупав ме вземаш?! Въпросните улики са подхвърлени от някой, който се опитва да ме натопи, и мисля, че знам кой е този човек!
— Никой не се опитва да те натопи, Фин! Ти си виновен и точка! Не става въпрос само за уликите, които открихме в апартамента ти! Тази сутрин при нас се яви един от барманите в клуб „Кис“ и заяви, че те помни!
Фин я изгледа объркано:
— Казах ти вече, че отидох там, защото исках да си спомня за Натали! Отдавна ти го обясних!
— Не става въпрос за онази нощ, когато си ударил проститутката. Барманът те помни от нощта, когато е била убита Натали!
Фин пребледня като платно.
— Но аз не съм ходил там! Барманът лъже! Очевидно му е платено да го направи!
Фин имаше чувството, че пропада в дълбока и мрачна яма.
— Никой не му е плащал, за да идва при нас, Фин! — поклати глава лейтенант Флеърти. — Всичко свърши!
— Нищо подобно! Не е свършило! Точно обратното — всичко е тотално объркано! И на онзи ще му се размине!
— На кого ще му се размине? Кой е този човек, който според теб толкова държи да те натопи? Кажи ми! Обясни ми човешки!
— Този човек е Антонио Макгуайър! Именно той дърпа конците на цялата тази каша!
— Кой е той?
— Президентът на „Хюрън Сикюрити“. Голям приятел е с губернатора и смятам, че има връзки и с мафията!
— Но какви ги дрънкаш, за бога?! Май си започнал да фантазираш!
— Години наред тази компания си присвоява държавни субсидии и Натали сигурно е открила измамата. Точно затова е била убита!
— Предполагам, че можеш да го докажеш, нали?
— Да, мога. Разполагам с документи, които доказват, че компанията краде от държавата. Точно преди да бъде убита, Натали ги е разкрила.
— Не мога да ти повярвам просто така, Фин — поклати глава Флеърти. — Трябват ми доказателства.
— Бостик!
— Бостик ли?
— Да, Питър Бостик! Живее в Китайския квартал. Трябва да го намерите. Той ще ви го обясни така, че да повярвате!
— Питър Бостик ли каза? Бившият полицай?
— Същият. Точно затова смятам, че на него ще му повярвате! Единственото, за което моля, е да поговорите с него!
— Ще бъде малко трудничко. Снощи Питър Бостик е бил убит. — Поколеба се, когато забеляза искрения ужас в очите му. — Прилича на обикновен обир. Днес цялото управление само за това говори.
Фин усети, че мракът около него се сгъстява все повече и повече. Опасяваше се, че съвсем скоро няма да може нито да вижда, нито да чува — водовъртежът, в който беше попаднал, се въртеше все по-силно и по-силно.
— Трябва да се махна оттук! — прошепна той, но по-скоро на себе си, отколкото на лейтенанта.
— Никъде няма да ходиш! Кажи ми сега какво общо има Бостик с всичко това?
— Трябва да се махна оттук! — повтори той. Изправи се и с неуверена крачка се насочи към вратата. Флеърти веднага стана и го сграбчи за раменете.
— Фин, кажи нещо! Обясни ми! Какво става?
Този път като че ли я чу, но все още не бе в състояние да се концентрира върху думите й.
— Трябва да се махна оттук! — изкрещя. — Не разбираш ли?!
— Не, не разбирам! — извика на свой ред тя и го блъсна към стената. Главата му изкънтя. — Кажи ми за какво е всичко това? Какво общо има Питър Бостик с тази история?
Той се опита да се измъкне от хватката й, но беше толкова замаян, че усети как и последните му сили го напускат. Колкото по-ясна ставаше картината, в толкова по-гъст мрак потъваше той.
— Не! Пусни ме да си вървя!
— Няма да те пусна! Кажи ми какво е станало! — изрева в отговор тя.
Точно в този момент вратата се отвори с трясък.
— Достатъчно, лейтенант! — изгърмя твърд глас, изпълнен с възмущение.
Фин и Флеърти се извърнаха едновременно.
На прага стояха капитан Уийдъл и Престън Холанд.