47
— Капитан Уийдъл, държа да изкажа крайното си неудовлетворение от начина, по който вашите служители се отнасят към моя клиент! Правосъдната ни система отдавна забрави дните на гумените маркучи, така че двамата с клиента ми ще обсъдим съвсем сериозно вероятността да подадем жалба срещу полицейското управление като цяло, и в частност — срещу лейтенант Флеърти!
— Вие пък какво правите тук?! — извика Флеърти, все още в шок от внезапното нахлуване.
— Този човек е мой клиент, лейтенант. А сега ще помоля и двама ви да ни оставите насаме!
— Ще изляза оттук тогава, когато аз преценя!
— Или ще напуснете веднага, или до няколко часа ще ви отнема полицейската значка! — не й остана длъжен Престън. — И без това вече сте я загазили здравата заради незаконния обиск в апартамента на моя клиент, който сте провели! На ваше място веднага бих се изпарил оттук, госпожице!
— Незаконен обиск ли?! Та той сам ме покани!
— Доколкото схванах от доклада ви, той ви е поканил в апартамента си, за да го изчакате и да стоите навън. Не ви е дал разрешение да претърсвате жилището му, а още по-малко — гардероба! Освен това става ясно, че не сте разполагали със заповед за претърсване! А това е едно от най-драстичните нарушения на Четвъртата поправка в най-новата история на Бостънското полицейско управление! Гарантирам ви, че всеки съд автоматично ще отхвърли всичко, което уж сте „намерили“ при незаконното си претърсване!
— Лейтенант! — страховито я изгледа капитан Уийдъл. — Веднага напуснете стаята!
Флеърти се отпусна потресена на бюрото си.
Всички логически доказателства и улики сочеха, че Фин е виновен. Той е бил последният, видял Натали Колдуел жива. В нощта на смъртта й е забелязан в клуб „Кис“, където полицията имаше причини да вярва, че е била и Натали Колдуел. В апартамента му намериха панделката и ножа. Разполагаше и с идеалния мотив — ревност. Никога досега не се бе сблъсквала с по-прост случай.
Тогава защо не бе в състояние да повярва, че е виновен?
На стола срещу нея се тръшна Козловски с две кафета в ръце. Подаде й едното и попита:
— Е, как мина?
— Искаш да ми кажеш, че не си ни гледал зад огледалото?
— Е, все някой трябваше да донесе и кафетата.
— Мина интересно — отговори тя след кратка пауза. — Твърди, че не го е извършил.
— А как обясни панделката и ножа, които открихме в апартамента му?
— Твърди, че е бил натопен от истинския убиец.
— А има ли някакви предположения за истинския убиец?
— Може и да не ти се вярва, но има! Твърди, че Натали е убита от някакъв тип на име Макгуайър.
— За Тони Макгуайър ли става въпрос? — прекъсна я Козловски.
— Не благоволи да ми каже първото му име. Защо? Има ли някакво значение?
— Може би не, но докато ровех в миналото на прокурор Лоринг, името на Тони Макгуайър излизаше под път и над път. Лоринг очевидно години наред се е опитвал да го окошари.
— Слушам те! — подкани го да продължи Флеърти.
— Ами, както стана ясно, голяма част от работата по вербуването на онези типове е била насочена за постигането на една-единствена цел — залавянето на Тони Макгуайър. Обаче всеки път, когато нашите правели опит да го сгащят, Макгуайър успявал да им се измъкне!
— Смяташ ли, че е обикновено съвпадение?
— Двадесет и петте години в полицията ме научиха, че такива неща като съвпадения не съществуват!
— Тогава какво предлагаш?
— Предлагам да си поговорим с Рич Лоринг и да научим нещо повече за Тони Макгуайър!
— Престън, много съжалявам, че те забърках в цялата тази каша! Никога не съм имал намерение да занимавам фирмата със себе си! Кълна ти се, не съм го направил аз! Не съм сторил нито едно от нещата, в които ме обвиняват!
— Да, знам — кимна Престън Холанд и го потупа по коляното. — Но най-важният въпрос сега е: как да убедим и полицията? Искам да знам какво точно си им казал.
— Казах им същото, което току-що казах и на теб — че не съм го извършил аз!
— А за веществените доказателства, които са открили в твоя апартамент? За тях какво каза?
— Че са подхвърлени. И че някой се опитва да ме натопи.
— Браво! А случайно да знаеш кой би могъл да стои зад всичко това? Някой, който ти има зъб? Или нещо подобно?
Фин се поколеба. „Хюрън Сикюрити“ бяха клиенти на самия Престън Холанд, а всичко, което той бе научил за тях и за Макгуайър, бе следствие от участието му в тяхната защита. Внезапно му хрумна, че като сподели подозренията си Флеърти, може би е нарушил закона, защото е издал поверителна информация. Не му се искаше да разочарова Престън, но едновременно с това се нуждаеше от помощта на шефа си прекалено много, за да не му каже всичко. И затова, почти шепнешком, отговори: