— Мисля, че е Макгуайър.
— Тони Макгуайър?! — слиса се Престън. — Не, не се връзва! Тони не е най-изтънченият ми клиент, но не мога да повярвам, че е забъркан в подобно нещо!
— Да, давам си сметка как ти звучи всичко това, Престън, но мога да го докажа! Той краде държавни субсидии, при това го прави от доста време. Мисля, че Натали го е разбрала по някакъв начин и точно затова е била убита. А сега той се опитва да натопи мен за нейното убийство!
Престън се изправи и започна да се разхожда из стаята.
— Казваш, че можеш да го докажеш, така ли?
— Мога да докажа, че краде, но засега не разполагам с доказателства за убийството на Натали. Въпреки че нещата се връзват.
Холанд се замисли още малко и накрая попита:
— Какви са доказателствата ти за неговата кражба?
Сега беше ред на Фин да прояви колебание.
— Престън, не искам да те забърквам в тази работа! И без това вече направи прекалено много за мен, затова не желая да излагам живота ти на ненужен риск! Просто се налага да ми повярваш. Ако ме измъкнеш оттук, ще докажа и на теб, и на полицията, че съм прав!
Холанд си погледна ръчния часовник:
— Проблемът е, че сега е десет часа сутринта и е събота. Иначе надали ще имаме проблеми да убедим който и да е съдия, че обискът в апартамента ти е бил незаконен, в резултат на което трябва да бъдеш освободен. Единственият проблем е, че до понеделник съдилищата са затворени!
— Не мога да чакам толкова дълго! — простена Фин. — Макгуайър се опитва да прехвърли цялата вина върху мен. И както забелязваш, до момента се справя перфектно. Няма съмнение, че той разполага с огромна власт. И като гледам какви са методите му на действие, убеден съм, че ако се върна в затвора, веднага ще изпрати някой, който да ме убие, така че никога да не стигна пред съдията!
Престън Холанд разтърка слепоочията си и изрече:
— Е, може би има един начин. Имам няколко приятели, които са съдии във Върховния съд. Ако някой от тях обяви извънредно заседание — още днес, и то само за нашия случай, ще бъдат принудени да приведат в действие заповедта му за твоето освобождение незабавно!
— Смяташ ли, че някой ще го направи?
— Да, смятам. Двама от тях ми дължат услуги. Може би ще е най-добре да се свържа с Харви Уайтхед. Навремето изиграх огромна роля за назначаването му на съдийската скамейка.
48
Към четири следобед Фин беше освободен!
Въпросът обаче бе къде точно да отиде.
Първо се налагаше да се сбогува с Престън.
Убийството на Бостик му показа, че се намира в сериозна опасност, която грози и хората около него. Нямаше право да излага шефа си на подобен риск, особено след всичко, което той стори за него.
Холанд изобщо не искаше да го слуша. Предложи да го откара до офиса и въобще да му помогне с всичко, което му е по силите. Но Фин отказа, като го увери, че сам ще се погрижи за себе си. Поиска му само още една услуга.
— Не съм много сигурен, че този уикенд ще успея да се заема със споразумението по делото „Танъри“ — изрече засрамено той.
— О, я не се тревожи! — махна с ръка Престън. — Има достатъчно хора, които могат да го свършат.
Взеха си довиждане и Престън замина с колата си.
Губернатор Кларк стоеше край гигантския прозорец на огромния си офис и наблюдаваше залеза на слънцето.
— Пак ли е на свобода? — попита.
— Пак — отговори Уендил.
— Притеснявам се какво ли е казал на Флеърти.
— Съмнявам се, че тя ще му повярва, освен ако не разполага с категорични доказателства.
Кларк се обърна и изгледа началника на канцеларията си. Въздъхна, давайки си сметка, че е крайно време да сложат точка на този проблем.
— Ами ако все пак се сдобие с тях и се докопа до Флеърти?
— Няма как да стане — поклати глава Уендил. — Само да мръдне и нашите приятели ще го пипнат!
— Тази работа не ми харесва! — подчерта губернаторът.