Выбрать главу

Тук Лоринг вече не успя да скрие вълнението си.

— Имате ли представа кой е убил господин Бостик? — попита той.

— Говорих с детектива, който отговаря за разследването. Засега нямали нищо конкретно. И затова са решили да го третират като случаен обир, завършил с убийство.

— Забележително съвпадение, не мислите ли?

— Така е. И не е единственото. Но засега не разполагаме с друга информация, която да промени насоката на разследването.

След тези думи Флеърти погледна към Козловски, който до този момент бе запазил пълно мълчание. Запита се дали не каза твърде много. В стаята настъпи мълчание. Лоринг крачеше напред-назад зад бюрото си, обмисляше нещо и изобщо не обръщаше внимание на двамата полицаи. Накрая лейтенантът не издържа:

— Вижте, запознахме ви с всичко, което знаем, така че е крайно време и вие да ни дадете нещо! Какво знаете за Макгуайър? Кой е той? И наистина ли е замесен във всичко това?

Лоринг се закова на място, обърна се към нея и отговори:

— О, да! Много е възможно! Даже бих казал, че е твърде вероятно!

— И кое ви кара да мислите така?

— Този човек е изключително лош.

— И преди сме си имали работа с лоши хора — обади се най-сетне Козловски, очевидно вбесен от покровителствения тон на Лоринг.

— С цялото ми уважение, детектив, но ви гарантирам, че с човек като Макгуайър никога не сте си имали работа!

— И кое го прави толкова различен?

— Няколко неща. Първо, той има брилянтен ум. Повечето членове на организираната престъпност не са нищо повече от обикновени улични мошеници, зад чиито гърбове стоят неколцина юначаги. При Макгуайър нещата не стоят така. Плановете му винаги са изключително добре обмислени. Толкова добре, че досега не сме успели да го пипнем за нищичко! За съжаление обаче има и няколко сериозни недостатъка на характера.

— Какви например?

— Любов към насилието и тотална липса на съвест. Израснал е в общинските жилища в Самървил, а баща му се е радвал на доста висока позиция в бандата „Уинтър Хил“. Бил е истински садист и е работел като бияч. Нашите данни сочат, че човекът е обичал много своята работа — и че я е пренасял и вкъщи.

— Малтретирал е децата си? — обади се Флеърти.

— Меко казано. Разполагаме с медицинските картони от началото на шестдесетте, когато Антонио Макгуайър е бил хлапе. Отбивал се е в спешното почти всяка седмица. Счупени кости, разкъсни рани, изгаряния, които твърде често носели формата на угарки от цигари, белези от бой с колан… Бащата очевидно е искал да го направи по-корав. Справил се е между другото. Когато навършва шестнадесет, Макгуайър се изнася от къщата на баща си. Само седмица по-късно полицията открива стария, обесен на перилата на стълбата.

— Май не става въпрос за самоубийство, нали?

— Малко вероятно. Повече от двадесет счупени кости в различни части по тялото му, при това — преди да умре. В устата му е бил натикан парцал, за да се задуши. Ходилата му са били горени с факла, а ръцете му въобще не приличали на човешки.

— И намерили ли са извършителя?

— Имало слухове за отмъщение на клон на Коза Ностра от Северния квартал, но някак си не се връзвало. Било повече от очевидно, че деянието е извършено от изключително разгневен човек и че раните са лични. Постепенно започнало да се говори, че Антонио най-сетне е отмъстил на своя старец. Веднага след това той се издига изключително бързо в йерархията на бандата „Уинтър Хил“, а по-късно става и капитан под ръководството на Уайти Бългър. Накрая игрите на дребно му писват и се заема с по-големи — с източване на правителствени субсидии и бизнес измами… От петнадесет години се опитвам да заловя това копеле, но е доста хлъзгаво и вечно ми се измъква!

— Значи е напълно възможно Фин да говори истината, така ли?

— Ако господин Фин наистина притежава документи срещу Макгуайър, то те могат да се превърнат в най-големия ми пробив за делото, което вече шест години се опитвам да повдигна и все не успявам. Едно е сигурно, ако у Макгуайър се зароди дори и най-дребното съмнение, че Фин притежава уличаващи го доказателства и държи да ги сподели с нас, бъдете сигурни, че вашият човек няма да изкара и ден на улицата!

Флеърти и Козловски се спогледаха и тя отсече: