Пое си дълбоко дъх и оправи вратовръзката си. Точно в този момент Нанси въведе двамата полицаи.
Първата реакция на Фин беше искрено изумление. Жената, която вървеше след секретарката му, беше зашеметяваща. Имаше дълга до раменете тъмна коса, отметната назад простичко, но изключително стилно, а лицето и тялото й бяха като на фотомодел. Ала веднага след това зърна неандерталеца, който пристъпваше след нея. Беше по-нисък от него самия, но далеч по-набит и як. Цялото му излъчване подсказваше, че не е за препоръчване да го ядосваш.
— Господин Фин? — обърна се към него детектив Флеърти. Усмихваше се, обаче тонът й съдържаше твърде странен оттенък, който като че ли напомняше за съчувствие. Усещането притесни адвоката. — Аз съм лейтенант Линда Флеърти от Бостънското полицейско управление. А това е партньорът ми, детектив Том Козловски. Бихме искали да ни подарите няколко минути от своето време, ако нямате нищо против!
— Разбира се! Заповядайте, седнете! — изрече Фин и посочи двата малки дървени стола, сбутани в тясното пространство срещу бюрото му, точно до стената. — Какво мога да направя за вас?
— Бихме искали да ви зададем няколко въпроса.
— Да, секретарката ми вече ме уведоми. Мога да ви уверя, че за каквото и да става въпрос, не съм го направил аз! Имам свидетели!
С тази шега Фин се надяваше да поразведри атмосферата. Не успя. Усмивката на лейтенант Флеърти можеше да се определи в най-добрия случай като угодническа, а Козловски продължаваше да се взира все така кръвнишки в него.
— Господин Фин — започна отново дамата.
— Моля ви, просто Фин. Никой не ме нарича „господин“.
— Господин Фин, бихме искали да ви зададем няколко въпроса за Натали Колдуел.
До този момент той се беше привел напред, опитвайки се да разтопи леда между себе си и полицаите, за да установи няколко опорни точки. Но след това изявление се отпусна автоматично назад. Самозащитата беше негова втора природа, а точно в този случай не желаеше да бъде разпитван от полицията за близка приятелка.
Промяната в отношението му вероятно стана очевидна и за полицаите, защото забеляза, че те си размениха погледи. Явно, че партията шах беше започнала.
— Какво искате да знаете за Нат?
Много отдавна бе разбрал, че е за предпочитане да задаваш въпросите, а не да им отговаряш. И затова, когато му се налагаше да се сблъсква с подобни ситуации, си бе изработил навика автоматично да превключва и да минава в нападение. Зачуди се какво ли е сгафила Натали. Най-вероятно е взела мерника на някого от общината. Тя си беше агресивна, а повечето мъже ненавиждаха силните и налагащи се жени. Вследствие на тази своя черта Натали често си създаваше врагове. Сигурно този път е настъпила някого особено болезнено.
— Ами, като за начало, кога я видяхте за последен път?
Адвокат Фин огледа внимателно красивата брюнетка и мълчаливо преброи до пет. Това беше друга полезна техника, усвоена през годините — винаги контролирай ритъма на разпита, защото така хората губят самообладание. Нито изражението, нито позата му претърпяха някаква промяна. Просто не откъсна поглед от нея, докато не стигна до пет.
— И защо толкова искате да знаете кога съм я видял за последен път?
— Водим разследване, което е свързано с нея. Вашият шеф господин Холанд ни подсказа, че от всички колеги във фирмата вие сте най-близък с нея, така че решихме да започнем с вас.
— Разследване, свързано с нея?! Не бихте ли могли да бъдете по-конкретни? Може пък това да помогне! — Да, вече бе започнал да си играе с нея и това му доставяше удоволствие. Наистина беше красавица!
— Нека да започнем с уточнението кога я видяхте за последен път.
Точно в този момент телефонът иззвъня. Точно навреме!
— Да, Нанси? — изрече спокойно Фин. После направи пауза, сякаш получаваше особено важна информация. — Да, наистина! Благодаря ти, че ми напомни! — Затвори, обърна се към полицаите и заяви: — Налага се да тръгвам за важна среща. Вижте какво, ако става въпрос за разследване, свързано с Натали, може би е най-добре да разговаряте със самата нея? Офисът й е точно зад ъгъла. Отбихте ли се да видите дали не е там?
— Не сме. Но сме напълно сигурни, че тя не е там.
— И как бихте могли да сте сигурни, щом като не сте се отбили? — заяви Фин и ги дари с най-добрата си покровителствена адвокатска усмивка, на която беше способен. „Това би трябвало да свърши работа“ — отбеляза си наум.