До този момент Престън бе единственият човек, когото Фин считаше за достоен за подражание.
Сега, когато и този образ избледня, като че ли не остана нищо друго. Нито надежда, нито причина, заради която да живее. Щом като именно Престън помагаше на Макгуайър, Фин щеше просто да изчезне безследно, а убийството на Натали ще бъде приписано на него. И на никого няма да му пука така ли е или не.
— Дай да поговорим сега за този списък — обади се Макгуайър, прекъсвайки мислите му.
56
— Знаеш ли как се борави с пистолет? — обърна се Козловски към Лоринг.
— Да — кимна прокурорът. — Докато бях във ФБР, редовно ходех да стрелям.
Козловски бръкна в кобура на глезена си и извади оттам малък 38-калибров пистолет.
Тримата стояха в подножието на дървената ограда, която отделяше пътя към форт „Независимост“ от товарните докове. Оградата беше висока, но в никакъв случай непревземаема. В горната й част не се виждаше бодлива тел, а и надали надвишаваше три метра.
— Да действаме! — подкани ги Козловски, коленичи с единия си крак и сключи гигантските си пръсти, за да помогне на Лоринг да се качи. — Ще те подхвърля нагоре, а после ти ще ми помогнеш да повдигнем и лейтенанта. Накрая двамата заедно ще протегнете ръце и ще издърпате и мен!
Макар да знаеше, че сержантът наистина е силен, прокурорът все пак не бе очаквал да бъде подхвърлен с такава лекота — при това с такъв замах, че едва не се прехвърли директно от другата страна. Успя да се задържи за ръба и обкрачи оградата за опора. После сграбчи ръката на лейтенанта и я повдигна нагоре.
А сега идваше трудната част. Едва балансиращи на върха на оградата, Лоринг и Флеърти протегнаха едновременно ръце и сграбчиха сержанта. Той беше много по-тежък от двамата и за момент им се стори, че няма да успеят да го прехвърлят. Накрая, след много усилия, го измъкнаха и тримата заедно скочиха от другата страна.
Насочиха се към брега. Когато го приближиха, зърнаха вълнолома, който се простираше на около три метра във водите на пристанището. Козловски припълзя върху него и надникна от другата страна на оградата.
— Виждам вратата към тунела! — прошепна, когато се върна при тях. — За съжаление, виждам също така и яхта, привързана точно до нея, а типът, когото зърнах на борда й, никак не ми прилича на рибар!
— Пазач ли? — обади се Флеърти.
— По-скоро бияч, ако питаш мен.
— И какво ще правим сега?
— Ще го отстраним от пътя си! — отсече без всякакво колебание Козловски.
Тай изчака десетина минути, след което се насочи по пътя, отвеждащ към остров Замък. Не можеше да вземе колата на Лоринг, защото тя просто крещеше, че е полицейска. На Левака може и да му се стори странно, че го вижда без кола, но все пак рискът си струваше.
Докато крачеше към крепостта, обмисляше варианти за действие. Първата му и най-важна задача бе да проникне вътре и да се увери, че Фин е жив. Оттам нататък ще импровизира.
Пътят към Замъка беше тесен. От лявата му страна се издигаше дървената ограда, отделяща го от доковете, а от дясната — вълнолом, простиращ се по цялата дължина на залива. Някъде към върха на провлака пътят са разширяваше, образувайки естествен паркинг за колите на туристите. Докато го пресичаше, Тай вдигна очи към огромната каменна постройка, кацнала на хълма в края на пътя. Цялата й история беше пълна с насилие и жестокост.
В другия край на паркинга имаше бордюр, от който следваше тревиста могила, отвеждаща към портите на крепостта. На склона й се виждаше барака, която през деня предоставяше на посетителите закуски и напитки. Докато Тай минаваше покрай нея, вляво от себе си забеляза лъч от фенерче, който се насочи право към очите му.
— Изключи това нещо! — изръмжа той.
— Паркингът е затворен, сър — достигна до него гласът на Левака Съливан.
— Не съм дошъл да разглеждам забележителностите, Левак! А сега изключи проклетото нещо, иначе ще ти го завра в задника!
— Хиляди дяволи! Тай, ти ли си?!
Не изключи фенерчето, но все пак свали лъча към гърдите му. А после се измъкна от сенките край барачката.