— Не съм я убивал аз.
Без да свежда очите си от него, Фин просъска:
— Тогава кой? Престън ли?
Присви очи и изчака да види реакцията на Макгуайър. Той дори не примигна. Но в сенките зад гърба му се забеляза някакво раздвижване. След няколко секунди Макгуайър се усмихна — с тънка, злобна усмивка, излъчваща недвусмислено чувство на превъзходство, което Фин изобщо не беше долавял до този момент. Стана ясно, че го е подценявал, при това много.
— Фин, нямам представа за какво говориш — изрече той. — Освен това смятам, че се отклоняваме от основната тема. Тук аз задавам въпросите, а ти трябва да отговаряш! При това бързичко! Ако се наложи, ще прибягна и до малко мотивация, но честно да ти кажа, съветвам те да не се стига дотам! — Направи пауза, погледна отново списъка и допълни: — Доколкото успях да схвана, някои от имената си открил в бележките на Натали Колдуел. Ами останалите? И каква е ролята на Бостик във всичко това?
— Бостик — повтори унило Фин, изпитвайки огромно чувство на вина, че е причинил смъртта му. Трябваше да се вслуша по-внимателно в думите на бившето ченге. — Още един човек, когото ти уби без никаква причина! И заслужаваше ли си? За няколко стотина хиляди? Или дори за милион? Толкова си жалък!
Гневът бе обсебил Фин тъй силно, а Макгуайър се оказа прекалено бърз, че пленникът дори не забеляза приближаването на удара. Сякаш изневиделица, огромният юмрук на Макгуайър се стовари върху носа му и Фин чу счупването на хрущяла. Миг по-късно лицето му се обагри с кръв.
Докато Фин разбере какво става, Макгуайър вече бе седнал самодоволно на стола и го наблюдаваше. После разгледа кокалчетата на ръката си и въздъхна:
— Виж какво, Фин, никак не ми е приятно да ти причинявам болка! Изглеждаш ми свестен, така че, моля те, не ме карай пак да го правя! Не може да си чак толкова глупав, та да си въобразяваш, че става въпрос само за някакъв си милион, пък ако ще и за няколко милиона! Освен това не забравяй, че не аз въвлякох Бостик в тази работа! Ти сам го направи. Що се отнася до Натали, пак ти повтарям, че нямам нищо общо със смъртта й!
— Не ти вярвам!
— Въобще не ми пука дали ми вярваш! Единственото, за което ми пука, е онова, което можеш да ми кажеш. Дай сега да се върнем към онзи списък! — Потупа листите в скута си. — Кой знае още за тях?
— Мамицата ти мръсна! — изрече предизвикателно Фин.
— Грешен отговор! — отбеляза спокойно Макгуайър.
После, със същата безстрастност, протегна ръка, докопа кутрето на лявата му ръка и брутално го обърна назад.
Фин чу счупването на костта, а веднага след това през цялото му тяло премина влудяваща болка.
— Никой! Никой друг не знае!
— Никой ли? — приведе се отново Макгуайър, готов да скочи. Сакото му се разтвори леко и Фин забеляза пистолета в кобура под мишницата му. И внезапно осъзна, че може би вече е подписал собствената си смъртна присъда.
— Засега абсолютно никой. Но направих копия и ги оставих в един сейф! Ако умра, все някой накрая ще ги открие!
— Къде са? — изръмжа Макгуайър.
— Мога да отида и да ти ги донеса. От банката изискват фотографска идентификация, разполагат със снимката ми, за да удостоверят, че съм аз. Дори и сега да ти дам ключа, пак няма да можеш да влезеш, а те веднага ще викнат ченгетата!
— Ясно! Значи си имаме проблем — отбеляза Макгуайър, замисли се и допълни: — Ето какво ти предлагам! Защо не вземеш да ми кажеш името на банката, а аз ще поръчам на някого да провери?
Болката, причинявана от счупеното му кутре, бе жестока, ала мозъкът му като че ли вече отказваше да я регистрира. Беше достигнал точката отвъд нея, когато единственото, върху което съзнанието му държеше да се фокусира, бе собственото му оцеляване. Огледа внимателно човека срещу себе си и разбра, че си има работа с напълно безскрупулен тип. Налагаше се да открие човек, с когото да се спазари — някой, който ще помисли добре, преди да изпрати куршум в главата му.
Огледа се и се постара да фокусира погледа си върху сенките, които кръжаха зад Макгуайър.
— Ще ти кажа името на банката, но първо искам да разговарям с Престън. Къде е той? Тук ли е?
— И какво те кара да мислиш, че Холанд има пръст във всичко това?
Фин събра кураж и изрече високомерно:
— О, я стига! Всички знаем, че Престън е твой адвокат! Освен това е имал любовна връзка с Натали! Той единствен знаеше, че ще ходя в офиса, за да взема списъка. Къде е сега? Зад теб ли е?