Артър Хейли
Банкери
Отвратителна ръжда разяжда скритото богатство,
но златото, което се използва, ражда ново злато.
ПЪРВА ЧАСТ
1
Тези два дни от първата седмица на октомври оставиха у мнозина твърде ярък и болезнен спомен, към който се връщаха неведнъж по-късно.
Във вторник старият Бен Розели, президент на Първа търговска американска банка и внук на основателя на банката, направи едно потресаващо и тъжно съобщение, което отекна във всички кътчета на банката и далеч извън пределите й. На следващия ден, сряда, в главния градски клон на банката бе разкрита кражба — тя постави началото на серия от събития, които едва ли някой би могъл да предвиди и които приключиха с финансов крах, с истински трагедии и смърт.
Съобщението на президента се появи съвсем внезапно и удивителното бе, че не бе изтекла никаква предварителна информация. Рано сутринта Бен Розели се обади лично на някои от висшите си служители. Едни още закусваха в домовете си, други току-що бяха пристигнали на работа. Обади се и на няколко дългогодишни служители, които не бяха от ръководния състав, но които старият Бен смяташе за свои приятели.
На всеки от тях каза: „Моля, бъдете в заседателната зала на централната сграда на банката в единайсет сутринта“.
И така, всички с изключение на Бен се бяха събрали в заседателната зала, около двадесетина души, които разговаряха тихо на групи и чакаха. Стояха прави, никой не се осмеляваше да седне на столовете, подредени около блестящата директорска маса, по-дълга от корт за скуош и побираща четирийсет души.
— Кой позволи това? — Гласът се открои рязко на фона на тихите разговори.
Всички обърнаха глави. Роскоу Хейуърд, изпълнителен вицепрезидент, се бе обърнал с този въпрос към облечения в бяло сако сервитьор от трапезарията за висшите служители. Мъжът беше внесъл гарафи с шери и пълнеше чашите.
Строгият Хейуърд бе един от висшите служители на Първа търговска американска банка и заклет въздържател. Той демонстративно погледна часовника си с недвусмислен жест — не само, че ще се пие, но и толкова рано! Няколко души вече бяха посегнали към шерито, но тутакси отдръпнаха ръце.
— Указания на господин Розели, сър — каза сервитьорът. — Специално поръча от най-хубавото шери.
Един от присъстващите — широкоплещест мъж, модерно облечен в светлосиво, се обърна и подхвърли:
— Колкото и да е часът, защо трябва да се лишаваме от най-хубавото шери?
Това беше Алекс Вандервурт. Синеок, с руса, леко посребрена на слепоочията коса, той също бе изпълнителен вицепрезидент. Симпатичен и общителен, Алекс бе непреклонно упорит и непринуденият му нрав само заблуждаваше. Хейуърд и Вандервурт представляваха управленческия ешелон и макар че всеки от тях бе опитен и умееше да работи в сътрудничество с другия, в много отношения те бяха съперници. Съперничеството им и различните гледни точки даваха отражение и всеки имаше свои поддръжници на по-ниските нива в йерархията.
Алекс взе две чаши шери и подаде едната на Едуина Д’Орси, достолепна брюнетка и висша служителка в банката.
Едуина проследи неодобрителния поглед на Хейуърд, насочен към нея. Няма да му обърна внимание, помисли си тя. И без това Роскоу знаеше, че Едуина е сред верните привърженици на Вандервурт.
— Благодаря, Алекс — каза тя и пое чашата.
Напрежението поотмина и другите последваха примера им.
Лицето на Роскоу Хейуърд се изопна в недоволна гримаса. Той понечи да каже още нещо, но промени решението си.
Застанал на вратата на заседателната зала, вицепрезидентът по сигурността Нолан Уейнрайт — висок, с фигура на Отело и един от двамата цветнокожи присъстващи висши служители — каза високо:
— Госпожо Д’Орси, господа, господин Розели!
Шумът стихна.
Бен Розели стоеше на вратата и оглеждаше с лека усмивка присъстващите. Както винаги външният му вид внушаваше респект, а това се дължеше на покровителствената бащинска фигура и солидната осанка на човек, на когото хиляди обикновени граждани са поверили парите си. Той не само имаше внушителен вид, но и се обличаше в съответствие с положението си — строг черен костюм, разбира се с жилетка и тънка златна верижка на джобния часовник. Приликата му с първия Розели — Джовани Розели, който беше основал банката в приземния етаж на магазин за бакалски стоки преди един век — бе поразяваща. Бен Розели имаше аристократичното излъчване, олицетворяващо честност и неподкупност, гъста сребриста коса и широк мустак като на Джовани, чийто лик можеше да се види върху банковите книжки и пътническите чекове на банката. Бюстът на Джовани красеше и площада пред банката — площад Розели.