— Добре — каза Едуина. — Всичко това ме ужасява, но ще подкрепя мнението ви.
Тя подписа документа и Касълман се върна на бюрото си.
И така — като изключим заема за замразената дъщеря, — денят започна както обикновено.
Всичко вървеше нормално до ранния следобед.
В дните, когато обядваше сама, Едуина сядаше в кафенето, разположено на приземния етаж на централната сграда. Там беше шумно, храната много не я биваше, но обслужваха бързо и обедът й отнемаше само петнайсетина минути.
Днес беше поканила на обяд един клиент и затова реши да се възползва от привилегията си на вицепрезидент, като го заведе в специалния салон за висши служители, който се намираше на последния етаж в централната сграда. Гостът й беше касиерът на най-големия в града универсален магазин, който искаше краткосрочен заем от три милиона долара, за да покрие финансовия дефицит, получен в резултат на слабите продажби през есента, а и на по-скъпите от обикновено търговски цени на коледните стоки.
— Тази ужасна инфлация… — оплакваше се касиерът, докато дояждаше спаначеното суфле. После избърса устни и добави: — Но ние ще успеем да върнем парите си през следващите два месеца, а и да спечелим нещо. Дядо Коледа е винаги добър към нас.
Представената от универсалния магазин оферта беше добра. Независимо от това, Едуина доста се пазари, докато се споразумеят за условията. Въпреки недоволството на клиента, съгласието беше постигнато със сервирането на десерта — мелба с праскови. Заемът от три милиона надхвърляше личните пълномощия на Едуина, но тя обикновено не срещаше затруднения при одобряването на предложенията си. За да спести време, би могла да говори и с Алекс Вандервурт, който винаги я подкрепяше.
Пиеха кафето, когато келнерката се приближи и каза:
— Госпожо Д’Орси, на телефона е господин Тотънхоу. Търси вас, казва, че е спешно.
Едуина се извини и отиде на телефона във фоайето.
— Отдавна ви търся — смутено рече оперативният администратор на нейния клон.
— Ето че ме намерихте. Какво има?
— Установихме сериозна липса. — И той продължи да обяснява: — Една от касиерките докладва преди около час и половина. Веднага започнахме проверката.
Едуина усети паника и отчаяние в гласа му и го попита колко пари липсват. Чу го, че преглъща, преди да отговори:
— Шест хиляди долара.
— Идвам веднага.
Извини се на госта си и след по-малко от минута беше в експресния асансьор и пътуваше към главния етаж.
5
— Доколкото разбирам — каза мрачно Тотънхоу, — единственото нещо, което всички ние със сигурност знаем, е, че шест хиляди долара в банкноти не са там, където трябва да бъдат.
Освен оперативния администратор около бюрото на Едуина Д’Орси седяха и младият Майлс Истън, помощникът на Тотънхоу и касиерката Хуанита Нунес.
Парите бяха изчезнали от чекмеджето на Хуанита Нунес.
Беше изминал половин час от завръщането на Едуина. Тя се обърна към Тотънхоу:
— Прав сте, но сме длъжни да положим още усилия. Искам да премислим всички факти, бавно и внимателно.
Беше малко след три следобед. Клиентите си бяха отишли. Външните врати бяха затворени.
Както обикновено, служителите продължаваха с традиционните си задължения, но Едуина долавяше скритите им погледи, насочени към бюрото й — те вече знаеха, че нещо не е наред.
Тя непрекъснато си повтаряше, че не трябва да се паникьосва, за да може да прецени и анализира всеки, дори и най-дребния факт. Искаше да проследи внимателно нюансите в разказа и мнението особено на госпожа Нунес.
Едуина ясно осъзнаваше, че скоро ще бъде принудена да осведоми централното ръководство за очевидно голямата липса на пари, след което ще се намеси управлението по сигурността, а вероятно и ФБР. Но тя възнамеряваше да направи всичко възможно, за да реши проблема тихомълком, без включване на тежката артилерия, докато все още имаше шансове за това.
— Ако желаете, госпожо Д’Орси — обади се Майлс Истън, — ще започна аз, тъй като Хуанита доложи най-напред на мен за случилото се. — Присъщата му бодрост бе изчезнала.
Едуина кимна с одобрение.
Истън разказа, че научил за липсата на парите няколко минути преди два часа. Хуанита Нунес му докладвала, че според нея от чекмеджето й липсват шест хиляди долара.
В момента Майлс Истън работел също като касиер, налагало се поради отсъствието на много служители. Истън работел през две гишета от Хуанита Нунес и тя отишла най-напред при него, като преди това заключила чекмеджето си.