Като чул за липсата, Истън също заключил чекмеджето си и отишъл при Тотънхоу.
По-тъжен от обикновено, Тотънхоу продължи по-нататък.
Той отишъл веднага при госпожа Нунес и разговарял с нея. Най-напред се усъмнил, че липсват точно шест хиляди долара, защото според него, било невъзможно да се знае точната сума. Тотънхоу обясни, че Хуанита Нунес работила през целия ден, започнала сутринта с малко повече от десет хиляди долара, получени от трезора. Приемала и изплащала пари от отварянето на банката в 9 сутринта. Това означаваше, че е работила в продължение на пет часа, като прекъснала само за четирийсет и пет минути на обяд, а през това време банката е била пълна с хора и всички каси са работели. Освен това паричните вноски били по-големи от обикновено, така че парите в чекмеджето — без да се смятат чековете — вероятно възлизали на двайсет, двайсет и пет хиляди долара. Накрая Тотънхоу направи следния извод: би ли могла госпожа Нунес да знае със сигурност не само че липсват пари, но и точната сума?
Едуина поклати глава. Тя вече си беше задала този въпрос.
Като се стремеше да не бъде забелязана, тя внимателно изучаваше младата жена. Хуанита бе дребна, слаба и тъмнокоса. Тя не беше красива, но в нея имаше някаква странна предизвикателност. Беше пуерториканка, това си личеше от пръв поглед, и говореше с лек акцент. Отговаряше кратко, когато я питаха нещо.
Трудно беше да се прецени какво изживяваше Хуанита Нунес. Тя сякаш не се стремеше да им помогне, поне външно изглеждаше така, мислеше Едуина. Касиерката не пожела да даде никаква допълнителна информация, освен това, което бе съобщила в началото. Изражението й се менеше от мрачно до враждебно. От време на време изглеждаше доста разсеяна, сякаш беше отегчена и смяташе по-нататъшните разговори за напълно излишни. Но беше и изнервена, това личеше от стиснатите й ръце и от непрекъснатото въртене на тънката венчална халка.
Едуина Д’Орси беше погледнала в списъка на служителите, който винаги беше на бюрото й, и оттам научи, че Хуанита Нунес е на двайсет и пет години, разведена, с дете на три години. В Първа търговска американска банка работеше от две години — като касиерка. Това, което липсваше в списъка, но което Едуина бе чувала да се говори, бе, че младата Нунес сама издържа детето си и че има — може би и сега — финансови трудности: изплащала дълговете на съпруга си, който я изоставил.
Тотънхоу добави, че независимо от съмненията си, че госпожа Нунес би могла да знае точната липсваща сума, той я освободил от задълженията й на гишето и я „заключил с парите“.
Тъй нареченото „заключване“ бе един вид опит да се помогне на пострадалия банков служител, а също така стандартна процедура, която се прилагаше в подобна ситуация. Това означаваше, че касиерът оставаше сам в малка канцелария заедно с парите и един калкулатор и правеше баланс на всички операции през деня.
Тотънхоу чакал отвън.
Когато го извикала, Хуанита му казала, че парите наистина не излизат. Липсвали шест хиляди долара.
Тотънхоу извикал Майлс Истън и двамата заедно направили повторна проверка, докато Хуанита Нунес ги наблюдавала. Те открили, че изчисленията й са правилни. Вече нямало никакво съмнение, че липсват пари и то точно толкова, колкото били обявени в самото начало.
И тогава Тотънхоу се обадил на Едуина.
— Това всъщност ни връща там, откъдето започнахме — заяви Едуина — На някой да му е хрумнало нещо ново?
— Аз бих искал да задам на Хуанита още няколко въпроса, ако тя не възразява — обади се Майлс Истън.
Едуина кимна.
— Помисли внимателно, преди да ми отговориш, Хуанита — каза Истън. — Днес правила ли си КР с някой касиер?
КР означаваше размяна между касиерите. На тях често им се случваше да останат без нужните банкноти или монети. Когато имаха много хора за обслужване, вместо да се бавят да ходят до трезора, касиерите си помагаха един на друг и си „продаваха“ и „купуваха“ пари. КР обикновено се записваше. Но понякога, поради бързина или невнимание, ставаха грешки и в края на работния ден на един касиер парите не му достигаха, а на друг бяха повече. Ала грешка с такова голямо количество пари — шест хиляди долара — бе почти невъзможна.
— Не — отговори касиерката. — Никакви размени. Днес не.
— А да си забелязала някой да се е навъртал около гишето ти, така че да може незабелязано да измъкне пари? — продължаваше да настоява Майлс Истън.
— Не.
— Когато дойде при мен, ти каза, че смяташ, че липсват пари. Кога точно го установи?
— Няколко минути преди това.
— Колко време след обедната почивка, госпожо Нунес? — намеси се Едуина.