— Не — заяви Хуанита Нунес.
Едуина наблюдаваше внимателно момичето и й се стори, че усети страх в гласа му. Основания за страх имаше — никоя банка не би подминала с лека ръка такава значителна липса.
Едуина вече не се чудеше къде са шестте хиляди. Момичето ги беше откраднало. Друго обяснение нямаше. Трудността беше да открият как го е сторила.
Възможно бе Хуанита Нунес да ги е предала през гишето на свой съучастник. Никой не би забелязал, защото това би изглеждало като обикновено теглене на пари. Друга алтернатива бе момичето да ги е скрило и изнесло по време на обедната почивка, но в този случай рискът би бил много по-голям.
Госпожа Нунес не може да не си е давала сметка, че ще загуби работата си в банката, независимо дали ще бъде доказано, че е откраднала парите, или не. Банковите касиери установяваха понякога парични липси и подобни грешки бяха нормални и очаквани. Всяка година им се случваше да направят около осем такива грешки — парите да им излязат по-малко или повече, но ако ставаше дума за сума не по-голяма от двайсет и пет долара, обикновено нямаше никакви последствия. Но при липса в по-голям размер нито един касиер не би запазил работата си, и всички добре го знаеха.
Хуанита Нунес вероятно бе пресметнала, че тези шест хиляди са достатъчна компенсация, ако загуби работата си, макар че трудно би могла да си намери друга работа при тези обстоятелства. Независимо от всичко на Едуина й бе жал за момичето. То очевидно се намираше в ужасно положение. Може би нуждите й от пари са били свързани с детето.
— Надали ще можем да измислим нещо повече — каза Едуина на останалите. — Трябва да съобщя на ръководството. То ще се заеме по-нататък с разследването.
— Госпожо Нунес, моля ви, останете — добави тя, след като всички понечиха да си тръгнат. Момичето се върна и отново седна.
Едуина се увери, че наблизо няма някой, който да ги чуе и се обърна към момичето, като се опитваше да говори сърдечно и предразполагащо:
— Хуанита, сега е моментът да си поговорим искрено, като приятели. — Едуина беше преодоляла предишната си припряност. Тя забеляза, че тъмните очи на момичето са насочени право към нейните. — Сигурна съм, че сте се досетили поне за две неща. Първото е, че ще има сериозно разследване около случая, с участието на ФБР, защото нашата банка е с федерална осигуровка. Второ, няма никакъв начин подозрението да не падне върху вас. — Едуина направи малка пауза. — Казвам ви го напълно открито. Разбрахте ли?
— Разбирам, но не съм взимала никакви пари.
Едуина забеляза, че младата жена продължава да върти венчалния си пръстен.
— Колкото и дълго да продължи разследването — не се предаваше Едуина, като подбираше много внимателно думите си, защото й беше ясно, че няма право да отправя никакви преки обвинения — по-късно това би могло да навреди на банката, — почти сигурно е, че истината ще бъде разкрита, обикновено става точно така. Следователите са много опитни. И работят много сериозно. Те не се предават лесно.
— Не съм взела парите — повтори още по-твърдо момичето.
— Не съм казала, че сте вие. Но наистина искам да знаете, че ако случайно има още нещо, което не сте съобщили, сега е времето да го кажете. По-нататък няма да имате такива възможности. Ще бъде твърде късно.
Хуанита Нунес вдигна глава, готова отново да каже нещо. Но Едуина я спря:
— Не, изслушайте ме. Искам да ви обещая нещо. Ако парите бъдат върнати в банката, да кажем, не по-късно от утре, няма да има никакви разследвания. Разбира се, който е взел парите, не би могъл да работи повече тук. Но нищо повече няма да се случи. Гарантирам за това. Хуанита, имате ли нещо да ми кажете?
— Не, не, не! Te lo juro por mi hija!1 — Очите й блестяха, лицето й беше разгневено. — Казах ви, че не съм взимала никакви пари — нито преди, нито сега!
Едуина въздъхна.
— Добре, това е всичко засега. Но, моля ви, не напускайте банката, без да ми се обадите.
Хуанита Нунес сякаш беше решила да каже още нещо, но след това се отказа. Леко вдигна рамене, стана и си тръгна.
От бюрото си Едуина виждаше всичко, което ставаше в залата: това беше нейният малък свят, за който тя лично носеше отговорност. Банковите служители все още правеха балансите и описваха операциите, осъществени в клона през деня, макар предварителната проверка да показа, че нито една касиерка няма излишък от шест хиляди долара. Не остана никаква надежда да се разкрие нещо.
Чуваха се приглушени шумове: шепот на тихи гласове, шум от прехвърляне на листове, звън на монети, потракване по клавишите на изчислителните машини. Тя гледаше залата и си мислеше, че ще запомни тази седмица по две причини. Давайки си сметка, че повече не може да отлага, тя вдигна слушалката и набра номера.