— Управление по сигурността — чу се женски глас.
— Господин Уейнрайт, моля — каза Едуина.
6
След вчерашния ден, на Нолан Уейнрайт му беше трудно да се съсредоточи върху всекидневната си работа.
Шефът на управлението по сигурността преживяваше дълбоко трагичната вест, която научи на срещата в заседателната зала във вторник сутринта. До голяма степен това се дължеше на факта, че повече от десетилетие Бен Розели и той бяха добри приятели и взаимно се уважаваха.
Макар че преди това не беше така.
Вчера, когато се върна от заседателната зала на етажа на висшите банкови служители в своята по-скромна канцелария, Уейнрайт помоли секретарката да не го безпокои известно време. Седна на бюрото тъжен и замислен, и се опита да си припомни времето, когато за пръв път се противопостави на Бен Розели.
Беше преди десет години. Нолан Уейнрайт току-що беше назначен за шеф на полицията в едно малко градче в щата. Преди това беше лейтенант, ръководител на следствено звено в полицейското управление на един голям град и си беше създал много добро име. Той притежаваше всички качества, за да бъде шеф на полицията, а като се има предвид и какво беше времето тогава, немалка роля изигра фактът, че беше цветнокож.
Наскоро след назначаването му, Бен Розели беше засечен, че кара колата в околностите на градчето със скорост 80 мили в час. Полицейският патрул му връчи призовка за нарушението. Може би защото животът му в повече отношения бе доста традиционен, Бен Розели обичаше бързите коли и ги караше така, както бяха изчислени от конструкторите им — с десния крак близо до пода.
Призовката за превишена скорост бе нещо съвсем обикновено. След като се върна в банката, той я изпрати на шефа на управлението по сигурността. За най-богатия човек в щата много неща можеха лесно да се уредят и често се уреждаха.
Призовката беше изпратена по куриер до ръководителя на местния клон на банката — или там, където бе издадена. Така се случи, че ръководителят на клона бе член на местната управа и беше помогнал за назначаването на Нолан Уейнрайт за шеф на полицията. Той се отби в полицейското управление, за да уреди въпроса с оттеглянето на призовката. Беше много любезен. Нолан Уейнрайт беше непреклонен.
Вече не толкова любезно членът на управата припомни на Нолан Уейнрайт, че е нов в този район, че ще има нужда от приятели и че липсата на отзивчивост съвсем няма да му помогне. Но Уейнрайт продължаваше да упорства.
Докато си слагаше меката шапка, членът на управата не пропусна да спомене и за личната молба на шефа на полицията за заем от Първа търговска американска банка. Без този заем Уейнрайт не би могъл да купи къща и да доведе съпругата и семейството си в града. А господин Розели, някак между другото добави ръководителят на клона, е президент именно на тази банка.
Нолан Уейнрайт каза, че не вижда никаква връзка между молбата за заем и призовката за пътно нарушение.
След всичко това господин Розели, който бе представен в съда от адвоката си, бе осъден за превишена скорост. Плати голяма глоба, а върху галона му нанесоха три дупки. Розели беше бесен.
По същото време банката отхвърли молбата за заем на Нолан Уейнрайт.
След по-малко от седмица Уейнрайт отиде в кабинета на Розели в централната сграда на Първа търговска американска банка. Той се възползва от лесния достъп до кабинета, нещо, с което президентът на банката се гордееше.
Когато чу името му, Бен Розели много се учуди, че шефът на полицията е цветнокож. Никой не му го беше споменавал. Това, разбира се, не променяше нещата. Банкерът все още си спомняше с гняв за трите позорни дупки върху талона — първите през живота му.
Уейнрайт сдържано изложи проблема си. За негова чест, Бен Розели не знаеше нищо за молбата на шефа на полицията, нито за отхвърлянето й. Тези неща се решаваха на много по-ниско равнище и не достигаха до него. Той усети, че тук се таи някаква несправедливост. Помоли да му донесат документите по заема и ги прегледа, докато Нолан Уейнрайт чакаше.
— Между другото — каза Бен Розели, след като свърши с четенето, — какво възнамерявате да правите, ако не получите този заем?
— Да се боря — студено отговори Уейнрайт. — Ще си наема адвокат и най-напред ще се обърнем към Комисията по гражданските права. Ако не успеем, ще направя всичко възможно, за да ви причиня повече неприятности.
Беше ясно, че ще го направи.
— Не се страхувам от заплахи — сряза го банкерът.
— Аз не заплашвам. Вие ми зададохте въпрос и аз ви отговорих.