— Птичките са изхвръкнали. Когато дойдохме, всичко беше приключило. — И той му разказа малкото, което беше научил.
— Някакви описания? — попита Уейнрайт.
Агентът поклати глава.
— Продавачът така се уплашил, че не може да каже със сигурност дали мъжете са били трима или четирима. Всичко станало страшно бързо и не би могъл да ги опише или разпознае. Никой, нито вътре в магазина, нито отвън, си спомня да е виждал кола.
Лицето на Уейнрайт бе покрусено, личеше си, че преживява огромно напрежение и тревога.
— Какво ще правим сега?
— Ти си бил ченге — каза Инес, — и всичко ти е ясно. Все пак ще почакаме още малко. Може и да се доберем до някаква полезна информация.
22
Чу шум и гласове. Разбра, че са хванали Майлс и го водят.
Хуанита бе загубила всякаква представа за времето. Не знаеше колко часа бяха минали от момента, когато изрече името на Майлс Истън и го предаде, за да спаси Естела от нечовешкото мъчение. После отново запушиха устата й и пристегнаха въжетата, с които бе вързана към стола. След това мъжете отидоха някъде.
Вероятно беше задрямала — или по-точно тялото й се беше отпуснало след ужасното напрежение. Отново нащрек, тя чувстваше, че цялото тяло я боли, искаше й се да извика, но устата й беше запушена. Хуанита се мъчеше да се успокои, да превъзмогне обхваналата я паника и да не се опитва да се бори с въжетата, тъй като това беше напълно безсмислено и само щеше да утежни положението й.
Поне Естела бе пред очите й. Столовете, на които бяха вързани, стояха един срещу друг. Очите на момиченцето бяха затворени, то спеше с клюмнала глава и явно не чу шума, който разбуди Хуанита. Устата на детето беше също запушена. Хуанита се молеше пълното изтощение, до което беше доведена Естела, да продължи по-дълго, така че да не вижда какво става около нея.
Върху дясната й ръчичка се виждаше дълбока червена рана от изгарянето с пурата. Скоро след като мъжете си тръгнаха, единият, когото Хуанита бе чула да наричат Луи, се върна с тубичка мехлем. Той намаза изгореното място върху ръката на Естела и хвърли бърз поглед към Хуанита, сякаш искаше да й каже, че това е единственото, което би могъл да направи за детето. След това бързо излезе.
Естела подскачаше от болка, докато мажеше ръчичката й, след това се помъчи да каже нещо, но кърпата в устата й пречеше, и в края на краищата заспа.
Звуците, които чуваше Хуанита, идваха откъм гърба й — вероятно съседна стая, с отворена врата. Чу гласа на Майлс, след това тъп удар, глух вопъл и тишина.
Мина около минута. Отново чу гласа на Майлс, този път много по-ясен от преди.
— Не! О, за бога, не! Моля ви! Аз ще…
Хуанита чу някакъв звук, сякаш метален чук удари върху друг метал. Майлс не каза нито дума повече, последва силен, нечовешки, изпълнен с ужас писък. След това втори, трети, това бяха най-ужасните писъци, които някога бе чувала.
Ако Майлс можеше да се самоубие, докато пътуваха с колата, би го направил без колебание. Още когато се съгласи да работи за Уейнрайт, той знаеше, че естествената смърт е нещо съвсем невинно в сравнение с това, което очаква разкрития информатор. През цялото време се страхуваше, че това може да се случи и с него. Но дори и най-ужасните му предположения бяха нищо в сравнение с жестокото наказание, на което беше подложен.
Краката му бяха здраво вързани един към друг. Разпериха ръцете му върху груба дървена маса. След това започнаха да ги заковават с пирони… с истински големи пирони… удряха силно с чук… Забиха един пирон в лявата китка, други два между китката и пръстите, така че тя бе неподвижно прикована към масата. Последните няколко удара раздробиха костите му. В дясната му ръка също вече имаше един пирон, а другият беше поставен така, че да разкъса мускула. Не би могъл да си представи по-жестока болка, просто не може да съществува болка, която… о, господи!… която да бъде по-голяма. Майлс скимтеше, викаше, молеше се, крещеше отново. Но ръцете, които го държаха, не отслабваха хватката. А ударите с чука започнаха отново.
— Май не вика достатъчно силно — каза Марино на Анжело, който удряше с чука. — След като приключиш с дланта, опитай да заковеш и няколко от пръстите на това копеле.
Тони Мечката пушеше пурата си и наблюдаваше, но този път не си беше направил труда да се скрие зад стъклото. Истън просто нямаше да има възможност да го издаде, защото скоро щеше да умре. Но първо трябваше да му се покаже — на него и на онези, които щяха да дойдат по-късно и да разберат какво се е случило, че за предателя не може да има лесна смърт.
— Така е май по-добре — рече Тони Мечката. Неистовите писъци на Майлс се засилиха, когато започнаха да забиват пирон в средния пръст на лявата му ръка. Костта на пръста отхвръкна встрани. Анжело се готвеше да повтори същата операция и със средния пръст на дясната ръка, но Тони Мечката го спря: