Хуанита хвърли поглед наоколо и една от степите привлече вниманието й. До нея имаше скрин от тъмно, полирано дърво, доста различен от скриновете, които бе виждала. Той беше разделен вертикално на две половини — виждаше се, че е празен. До него се мъдреше нещо като салонен бюфет, разделен на две по същия странен начин. Двама мъже, единият от които бе зад вратата, а другият с гръб към нея, вдигаха едната половина на бюфета.
Луи отвори задната врата на форда.
— Влизайте — заповяда той. В ръката си държеше превръзките за очите им.
Хуанита влезе първа. Тя нарочно се спъна, политна и, за да запази равновесие, се хвана за предната седалка. Така постигна това, което искаше, погледна скалата, която сочеше километража и запомни цифрите — 25714,8. Затвори очи и ги повтори на ум.
Естела я последва. След нея влезе и Луи, завърза очите им и седна до тях на задната седалка. После натисна рамото на Хуанита.
— Хайде, долу! И двете! Не създавайте проблеми, защото ще си изпатите!
Хуанита се прилепи до пода и притисна до себе си Естела. Но застана така, че да е с лице по посока на движението. Някой се качи в колата и включи мотора. Вратите на гаража се отвориха и те потеглиха.
От мига, в който колата потегли, Хуанита направи усилия максимално да се концентрира. Нещо, което не беше правила никога досега. Искаше да запомни времето и посоката на движение. Ако успееше, разбира се. Един приятел фотограф я беше учил как да брои секундите. Хиляда и ЕДНА. Хиляда и ДВЕ. Хиляда и ТРИ. Хиляда и ЧЕТИРИ. Усети, че колата намали скорост, след това зави. Изброи осем секунди, в които се движиха напред. След това шофьорът намали и почти спря. Дали не беше кръстовище? Вероятно. Голямо? Колата тръгна бавно, може би за да завие в някоя от пресечките… Завой наляво. Отново бързо напред. Започна да брои. Десет секунди. Намаляване. Завой надясно… Хиляда и ЕДНА, хиляда и ДВЕ, хиляда и ТРИ… Завой наляво… Ускоряване… Хиляда и ЧЕТИРИЙСЕТ и ПЕТ, хиляда и ПЕТДЕСЕТ… Равномерна скорост… Намаляване… Изчакване четири секунди, след това отново напред. Вероятно светофар… Хиляда и ОСЕМ…
Господи! Помогни ми да запомня всичко, за да спася Майлс!
… Хиляда и ДЕВЕТ, хиляда и ДЕСЕТ, завой надясно…
Забрави за всичко друго! Следи всяко движение на колата. Отчитай времето по секунди. Тя се молеше силната памет, която й помагаше да следи парите в банката… и която я спаси от предателството на Майлс… да й помогне сега да спаси него.
… Хиляда и ДВАЙСЕТ. Хиляда и двайсет долара. Ох, не!… Господи! Помогни ми да се концентрирам единствено върху колата…
Продължително пътуване напред, равен път, висока скорост… Почувства, че тялото й се накланя на едната страна… Пътят зави наляво, голям, плавен завой… Спиране. Значи шейсет и осем секунди… Завой надясно. Пак напред. Хиляда и ЕДНА, хиляда и ДВЕ…
И така нататък, и така нататък.
Колкото повече време минаваше, толкова повече й се струваше невъзможно да запомни всичко, за да го възпроизведе.
23
— Сержант Гладстоун от Централното бюро за свръзка на градската полиция — обяви по телефона равен, носов глас. — Заповядано ми с да съобщя веднага, ако някъде бъдат открити Хуанита Нунес и детето й Естела Нунес.
Специалният агент Инес инстинктивно притисна слушалката до ухото си.
— Какво имате да ми кажете, сержант?
— Току-що получихме сигнал по радиовръзката. Жена и дете, които по външен вид и име отговарят на описанието, са били намерени на кръстовището на Чевиът Тауншир и Шони Лейк Роуд. Дежурните ги карат към 12-то районно управление на полицията.
Инес сложи длан на слушалката и тихо каза на Уейнрайт, който беше седнал от другата страна на бюрото в кабинета му във ФБР.
— Градската полиция! Намерили са Нунес и детето й!
Уейнрайт стисна силно ръба на бюрото. — Питай ги какво е състоянието им.
— Добре ли са? — попита Инес.
— Шефе, казах ви всичко, което знам. Ако искате да научите повече, позвънете в 12-ти участък.
Инес набра номера на 12-ти участък. Свързаха го с лейтенант Фейзакърли.
— Да, получихме сведения — потвърди Фейзакърли. — Ще ви прочета всичко, което е съобщено по телефона, току-що ми го предадоха.
Агентът от ФБР се заслуша внимателно.
— Според нашите момчета жената е била бита — каза Фейзакърли. — Има синини и рани по лицето. На едната ръка на детето има дълбока рана от изгаряне. За нищо друго не се споменава.
Инес предаде сведенията на Уейнрайт и той покри лицето си с длани.