— Има и още нещо — каза лейтенантът.
— Казвайте!
— Жената не желаела да говори. Поискала молив и лист и започнала да пише някакви цифри, които били в паметта й и трябвало да се освободи от тях.
— Господи! — Инес си пое дълбоко въздух. Той си припомни за изчезването на парите от банката и за невероятната точност, с която Нунес запечатваше всичко в паметта си.
— Слушайте — каза той, — пазете внимателно този лист, ще ми трябва. Останалото ще ви обясня по-късно, тръгваме към вас. Обадете се на вашите хора в колата. Кажете им да не говорят на госпожа Нунес, да не й пречат, а да и помагат по всякакъв възможен начин. Същото направете и вие, когато пристигне в управлението. Оставете я спокойно да пише. Дръжте се с нея внимателно!
Той замълча и след това добави:
— Много внимателно!
Лек завой. От гаража.
Напред. 8 сек. Намаляване (Кръстовище)
Завой наляво. 10 сек. Средна скорост.
Завой надясно. Три сек.
Завой наляво. 55 сек. Равномерна скорост. Увеличаване на скоростта.
Спиране. 4 сек. (Може би светофар?)
Напред. 10 сек. Средна скорост.
Завой надясно. Лош път (за кратко), след това равен. 18 сек.
Забавяне. Спиране. Потегляне. Плавен завой надясно. Спиране — тръгване. 25 сек.
Завой наляво. Напред. Равномерна скорост. 7 сек.
Забавяне. Завой надясно…
Данните, представени от Хуанита, изпълваха седем страници, изписани на ръка.
Повече от час работиха усилено в една от стаите на полицейското управление. Използваха мащабни карти, но все още нямаше резултат.
Всички — Инес, Далримпъл, Джордан, Кимби, а също и Уейнрайт — бяха изумени от писмените бележки на Хуанита. Те бяха невероятно подробни, а според твърденията на Хуанита и съвсем точни. Тя им обясни, че винаги, когато успявала да възпроизведе запомненото, била сигурна, че то е и съвършено точно.
Освен бележките й, разполагаха и с още нещо много важно — разстоянието, отбелязано на километража.
Превръзките на очите на Хуанита и Естела бяха свалени малко преди да ги изхвърлят от колата на пустия път в предградията. Хуанита успя да хвърли поглед върху километража. 25738,5. Бяха изминали 23,7 мили.
Но дали разстоянието бе изминато в една посока или колата се бе въртяла и връщала, за да изглежда пътуването по-дълго и да я заблуди? Трудно можеше да се прецени, дори при наличието на бележките. Разиграха различни варианти с маршрута, но всички разбираха, че предположенията им са до голяма степен неточни: не знаеха скоростта на колата, а Хуанита, с вързани очи, би могла лесно да се заблуди. Може би предположенията им бяха чиста загуба на време Шансът да открият района, в който се намираше къщата, бе почти минимален.
Джордан от секретните служби правеше окончателните преценки. Той нанасяше върху една карта пътищата, по които вероятно бе минала колата, и ги заграждаше в кръг.
— Ето тук — посочи с пръст Джордан. — Тук някъде трябва да се търси.
Коремът му отново свиреше. Уейнрайт се питаше какво ли прави Джордан, когато му се възлага да следи някого и трябва да остане незабелязан. А може би заради корема не му възлагат такава работа?
— Но това са най-малко пет квадратни мили — обади се Далримпъл.
— Ще разделим района на части — отвърна Джордан, — и ще го обходим с няколко коли. От нашите, от вашите, а можем да поискаме помощ и от градската полиция.
— И какво по-точно ще търсим, господа? — запита лейтенант Фейзакърли, който се бе присъединил към тях.
— Честно казано, и аз не знам — отговори Джордан.
Хуанита пътуваше в една от колите на ФБР заедно с Инес и Уейнрайт. Караше Уейнрайт, Инес се занимаваше с двете радиовръзки. Едната осъществяваше с помощта на портативно радио, едно от петте, с които разполагаше ФБР. Чрез него можеше да се свързва директно с всички останали коли. Другата беше традиционната радиовръзка с главното управление на ФБР.
Под ръководството на лейтенанта от градската полиция районът беше разпределен между пет коли, които претърсваха всяко ъгълче в своята част. Две от колите бяха на ФБР, една на секретните служби и две на градската полиция. Хората бяха също разпределени. Джордан и Далримпъл бяха в различни коли, като към всеки беше причислен по един детектив от градската полиция. Докато обикаляха района, те обясняваха на новодошлите подробностите около операцията. Ако се наложеше, щяха да извикат още няколко от дежурните патрулни коли.
Всички бяха убедени, че Хуанита е била отведена в къщата, където се печатат фалшивите пари. Потвърждаваха го описанието на мястото и някои подробности, които беше забелязала. На всички коли бяха дадени едни и същи указания да се следи за необичайно раздвижване, да се търси място, което би могло да е средище за производство на фалшиви пари. Указанията бяха доста мъгляви, но никой не можеше да измисли нещо по-конкретно.