— Стига, Хари — санитарят погледна към Хуанита. Тя се бе надигнала от мястото си и се опитваше да види Майлс. Лицето й беше напрегнато, а устните й шепнеха нещо неразбираемо. — Извинете, госпожо. Ние май забравихме, че и вие сте тук. Покрай тази работа човек става доста коравосърдечен.
В първия миг тя дори не разбра думите му. След това попита:
— Как е той?
— Зле. Няма смисъл да ви лъжа. — Младият санитар, който беше изкарал курс и имаше правоспособност на медицинска сестра, би на Майлс инжекция с голяма доза морфин. Непрекъснато мереше кръвното му налягане и пръскаше лицето му с вода. Въпреки морфина Майлс, който беше в полусъзнание, продължаваше да стене от болка. Санитарят продължи да обяснява: — Намира се в шок, това би могло да го убие, ако смъртта не настъпи от раните му. С водата, която пръскам, искам Да измия киселината от лицето му, макар че е твърде късно. А за очите му, трябва да ви кажа… Какво са го правили тоя човек…
Хуанита само поклати глава, нямаше никакво желание да говори, а и това щеше да й коства доста усилия. Тя се пресегна, искаше да погали Майлс, макар и през одеялото. Сълзи изпълниха очите й.
— Прости ми, о, прости ми — каза умолително тя, макар че не беше сигурна, че я чува.
— Мъж ли ви е? — попита санитарят и започна да превързва ръцете на Майлс.
— Не.
— Приятел?
— Да. — Тя не можеше повече да удържа сълзите си и те се застичаха по бузите й. Дали все още беше негова приятелка? Трябваше ли да го предаде? Ето, че го молеше да й прости така, както той я беше молил преди. Всичко това й изглеждаше толкова далечно… Знаеше, че няма никакъв смисъл да го моли, той просто не я чуваше.
— Дръжте това — каза санитарят. Той сложи маска върху лицето на Майлс и й подаде подвижната бутилка с кислород. Тя чу свистенето при излизането на кислорода от бутилката и я стисна още по-силно сякаш можеше да помогне с това. Толкова й се искаше да направи нещо за Майлс още от мига, в който го намериха — безжизнен, целия в кръв обгорял, с ръце приковани към масата.
Хуанита и Нолан Уейнрайт влязоха в голямата сива къща след федералните агенти и местните полицаи. Уейнрайт я накара да изчакат отвън, докато се увери, че няма да има съпротива и стрелба. Хората се предадоха веднага, предполагайки, че са обградени отвсякъде и че полицаите са много повече от тях.
Внимателно и колкото може по-леко Уейнрайт измъкна пи-роните и освободи натрошените китки на Майлс. Хуанита никога не беше виждала лицето му толкова напрегнато. Пребледнелият Далримпъл държеше Истън, докато вадеха пироните един по един. От време на време агентът тихо ругаеше. Наоколо имаше и други хора, които бяха арестувани и с белезници, но Хуанита просто не ги забелязваше. Когато пристигна линейката, тя застана плътно до носилката, на която положиха Майлс. Вървеше неотклонно до нея и никой не се опитваше да я спре.
Хуанита започна трескаво да се моли. Макар че отдавна не го бе правила, думите на молитвата сякаш сами нахлуха в главата й. О, Дево Марийо… знам, че няма човек, който да е молил за помощта ти и ти да си отказала да го защитиш. Водена от тази вяра, аз се обръщам към теб…
В този миг внезапно се сети за нещо, което санитарят бе подхвърлил, но тя не му беше обърнала внимание. Очите на Майлс. Както останалата част от лицето му, те бяха също силно засегнати от киселината.
— Ще ослепее ли? — попита тя и гласът й леко потрепери.
— Специалистите ще кажат. Скоро ще стигнем в болницата и ще му окажат спешна помощ. Повече от това не мога да направя за него.
И тя не би могла да направи нищо повече. Освен да остане при него — само така можеше да изрази любовта и привързаността си. Ще остане при него, докато той пожелае и докато има нужда от нея. Да, трябваше и да се моли… О, Дево Марийо, ти безгрешната… При теб идвам и коленича пред теб, аз, грешната и изпълнена с мъка. О, майко на всички, не ме кори за моите грешки, а ме чуй и ми отговори. Амин.
Минаха покрай някакви сгради с колони пред фасадата.
— Почти пристигнахме — каза санитарят. Той опипа пулса на Майлс и добави: — Все още е жив.
24
През петнайсетте дни, необходими на Комисията по ценните книжа и обмена на валута да проведе официалното разследване на финансовите операции на Съпранешънъл, Роскоу Хейуърд се молеше да стане чудо и да бъде избегната катастрофата. Той лично участваше в съвещанията с останалите кредитори на Сънеко. Целта им беше да съживят и стабилизират положението на международния гигант. Оказа се, че това е невъзможно. Колкото повече напредваха с финансовата ревизия, толкова по-безнадеждно изглеждаше положението на корпорацията. Стана ясно, че към някои от висшите служители на Съпранешънъл ще бъдат предявени обвинения в измама и ще се стигне до съд. На първо място беше Джордж Куортърмейн, но ако се върне от Коста Рика. А това беше малко вероятно.