Банкрутът на Съпранешънъл Корпорейшън бе обявен в началото на ноември, на основание член 77 от Закона за банките. Макар да не бяха неочаквани, последиците от банкрута бяха големи не само в САЩ, но и в целия свят. Няколко от големите кредитори на корпорацията, както и някои свързани с тях компании и личности също щяха да бъдат повлечени към дъното. Все още не беше ясно дали и Първа търговска американска банка ще бъде сред тях, или ще успее да се измъкне макар и с огромни загуби.
Затова пък около бъдещата кариера на Хейуърд вече не стояха въпросителни. След като бе станал причина за най-голямото сътресение на банката в нейната стогодишна история, той добре разбираше, че за него вече няма място в Първа търговска американска банка. Не беше ясно дали и той няма да бъде подведен под отговорност за нарушаване на разпоредбите на Федералния резерв и на Комисията по ценните книжа и обмена на валута. Такава вероятност наистина съществуваше. Един служител в Комисията по ценните книжа, когото Хейуърд познаваше много добре, го посъветва:
— Роскоу, като приятел искам да ти кажа, че е най-добре да се свържеш с адвокат.
Седнал в кабинета си в началото на работния ден, Хейуърд се разтрепери като прочете в „Уолстрийт Джърнъл“ подробностите около заявлението за фалит на Съпранешънъл. В този момент влезе госпожа Калахан.
— Господин Хейуърд, господин Остин е тук.
Харолд Остин влезе, без да чака да го поканят. За разлика от обичайния си вид на застаряващ плейбой, той по-скоро приличаше на натруфен старец. Лицето му бе посърнало, сериозно и бледо, под очите му имаше дълбоки кръгове — от годините, но и от недоспиване.
— Успя ли да се свържеш по някакъв начин с Куортърмейн? — запита той, без да губи време за поздрави.
Хейуърд кимна към „Уолстрийт Джърнъл“.
— Само чета за него.
През последните две седмици той се бе опитвал няколко пъти да се свърже по телефона с Големия Джордж в Коста Рика, но без резултат. Президентът на Сънеко бе в пълна неизвестност. Според малкото информация, която стигаше до САЩ за него, Големия Джордж живееше в разкош, заобиколен от охрана и нямал никакво намерение да се връща в Съединените щати. Коста Рика нямаше да го екстрадира, дори САЩ да настояваха за това. Всички предишни искания за екстрадиране бяха оставени без последствие.
— Пълен крах — заяви достопочтеният Харолд с леко треперящ глас. — Вложих почти всички пари на семейството си в акции на Сънеко, направих и страхотни заеми за вложенията „К“.
— Какво стана с тези вложения?
Хейуърд вече се бе опитвал да разбере какво е положението с компанията на Куортърмейн, която дължеше два милиона долара на Първа търговска американска банка, освен петдесетмилионния заем на Съпранешънъл.
— Да не искаш да кажеш, че не си чул?
— Ако знаех, защо ще те питам? — избухна Хейуърд.
— Научих снощи от Инчбек. Този мошеник е продал всичките си акции от вложенията „К“ — а те бяха главно във филиалите на Сънеко — още докато цените им били най-високи. Представи си колко парички е прибрал!
Да, включително и двата милиона на Първа търговска американска банка, помисли си Хейуърд.
— А какво е станало с тези пари? — попита той.
— Това мръсно копеле ги е прехвърлило в собствените си нефтени компании в чужбина, след това е изтеглил парите, така че сега за вложенията „К“ са останали само някакви акции от нефтени компании, които нямат никаква стойност. — Хейуърд с отвращение видя, че Остин започва да се тресе в неудържими ридания. — Всъщност парите… истинските пари… сигурно са в Коста Рика, на Бахамските острови, или в Швейцария… Роскоу, ти трябва да ми помогнеш да си ги върна… Иначе с мене е свършено… аз съм напълно разорен.
— Не мога да ти помогна по никакъв начин — заяви Хейуърд. Имаше си достатъчно проблеми около вложенията „К“ и съвсем не му беше до Остин.
— Но ако чуеш нещо ново… Ако има някаква надежда…
— Ако чуя нещо, ще ти се обадя.
Хейуърд се опита да се освободи от Остин колкото може по-бързо. Достопочтеният Харолд си тръгна и госпожа Калахан му позвъни по вътрешния телефон:
— Обажда се един репортер от „Нюсдей“. Казва се Ендикот. Отнася се за Съпранешънъл, казва, че е много важно и иска да разговаря лично с вас.
— Нямам какво да му съобщя, нека се обърне към шефа на отдела за връзки с обществеността. — Хейуърд спазваше указанията на Дик Френч — при опит за личен контакт всички журналисти да бъдат препращани към него. Една грижа по-малко!