Но само след миг чу отново гласа на госпожа Калахан:
— Извинявайте, господин Хейуърд…
— Какво има?
— Господин Ендикот е все още на телефона. Помоли ме да ви попитам следното: С шефа на отдела за връзки с обществеността ли да разговаря за госпожица Аврил или вие предпочитате лично да му кажете нещо по този въпрос?
Хейуърд ядосано грабна слушалката:
— Кажете какво има!
— Добро утро, сър — каза тих глас, — моля да ме извините за безпокойството. Казвам се Брус Ендикот от „Нюсдей“.
— Казали сте на секретарката ми…
— Казах й, че има някои въпроси, които бихте предпочели да уточните с мен, вместо да ги излагам пред Дик Френч.
Хейуърд не беше сигурен, но му се стори, че журналистът специално наблегна на „излагам“.
— Много съм зает. Мога да ви отделя само няколко минути — каза той.
— Благодаря ви, господин Хейуърд. Ще бъда кратък. Вестникът ни прави собствено разследване около Съпранешънъл Корпорейшън. Както знаете, много хора се интересуват от това, така че утре искаме да поместим голям материал на тази тема. Разбрахме между другото, че вашата банка е предоставила голям заем на Сънеко. Разговарях с Дик Френч за това.
— Значи разполагате с информацията, която ви е нужна.
— Не съвсем, сър. От други източници научихме, че вие лично сте се занимавали със сключването на споразумението за заема на Съпранешънъл. Въпросът ми е кога за първи път стана дума за този заем. Кога по-точно Сънеко поиска парите? Спомняте ли си случайно?
— Струва ми се, че няма да мога да ви помогна. Аз се занимавам с толкова много заеми.
— Но едва ли много от тях са на стойност петдесет милиона долара.
— Мисля, че отговорих вече на въпроса ви.
— Може би ще мога да ви помогна, сър. Възможно ли е това да е станало по време на пътуването ви до Бахамските острови през март? Пътуването ви заедно с Куортърмейн, вицепрезидента Стоунбридж и някои други?
Хейуърд се поколеба, после каза:
— Да, възможно е.
— Можете ли да кажете със сигурност, че е така? — Тонът на репортера бе любезен, но по всичко личеше, че той няма да се задоволи с неясни отговори.
— Да, сега си спомням. Точно така беше.
— Благодаря ви, сър. Точно тогава, струва ми се, сте пътували с частния реактивен самолет на Куортърмейн 707?
— Да.
— В компанията на няколко млади дами?
— Не бих казал… Спомням си бегло, че на борда имаше няколко стюардеси.
— Може би една от тях е била госпожица Аврил? Срещахте се с нея по време на пътуването и през дните, които прекарахте На Бахамските острови?
— Може и да съм се срещал. Името, което споменахте, ми изглежда доста познато.
— Господин Хейуърд, извинете, че ви задавам този въпрос, но не ви ли беше предложена — за секс — госпожица Аврил, за да бъде спечелена вашата благосклонност по отношение на заема за Съпранешънъл?
— Разбира се, че не! — Хейуърд започна да се изпотява, а ръката, с която държеше слушалката, направо се тресеше. Какво ли точно знаеше този инквизитор с равен и спокоен глас… Би могъл веднага да прекъсне разговора, но тогава нямаше да узнае докъде се простира осведомеността му и щеше да се измъчва още повече.
— И все пак, след това пътуване до Бахамските острови, не станахте ли приятели с госпожицата?
— Да, би могло да се каже. Тя е приятна и очарователна.
— Значи си спомняте за нея?
Хейуърд разбра, че са го хванали натясно.
— Да — съгласи се той.
— Благодаря ви, сър. Между другото, срещали ли сте се с госпожица Аврил и след това?
Въпросът бе зададен с небрежен тон, но по всичко личеше, че Ендикот знае всичко. Като се опитваше да овладее гласа си, Хейуърд каза:
— Мисля, че отговорих на достатъчно въпроси. Както ви казах, много съм зает.
— Добре, сър. Трябва обаче да ви съобщя, че ние разговаряхме с госпожица Аврил и тя с готовност ни помогна.
Помогна?! Да, Аврил би го направила. Особено, ако са й платили, което вероятно бяха сторили. Хейуърд не я осъждаше. Аврил си беше Аврил и нищо не можеше да помрачи спомена за приятните часове, които бе прекарал с нея.
— Тя ни каза и някои подробности за срещите си с вас, успяхме да намерим и няколко сметки от „Кълъмбия Хилтън“ — вашите сметки, плащани от Съпранешънъл. Може би сега вече ще си признаете, сър, че всичко това има нещо общо със заема, който Първа търговска американска банка отпусна на Съпранешънъл?
Хейуърд мълчеше. Какво би могъл да каже? Проклети да са всички тези вестници и журналисти, които така упорито се ровеха в личните работи на хората и непрекъснато търсеха, търсеха! Очевидно някой вътрешен човек от Сънеко е бил принуден да проговори и да им даде документи или копия. Аврил беше споменала за „списъка“ — тайния списък на тези, които могат да се забавляват за сметка на Съпранешънъл. Известно време и неговото собствено име бе в този списък. Всъщност Аврил ни най-малко не бе повлияла на решението му за заема за Сънеко. Той бе взел решение да препоръча този заем още преди да се запознае с нея. Но кой би му повярвал?