Алекс искаше по-бързо да приключи с пликовете и извади съдържанието на втория плик. Бяха снимки в едър план на група хора край плувен басейн. Четирите жени и двамата мъже бяха голи, само Роскоу Хейуърд беше облечен. Алекс веднага си помисли, че вероятно тези снимки са спомен от прочутото пътешествие на Хейуърд до Бахамските острови с Куортърмейн. Бяха дванайсет и той ги нареди на масичката пред себе си, докато Марго и госпожа Калахан го наблюдаваха. Погледна към Дора Калахан. Лицето й пламтеше. Бузите й бяха червени. Тя се бе изчервила! А той мислеше, че вече никой не се изчервява. Алекс гледаше снимките и едва се сдържаше да не се засмее. Виждаха му се като някаква пародия. Да, това беше точната дума. На една от снимките Роскоу гледаше слисано голите жени, на друга една жена го целуваше, а той бе обгърнал с ръце гърдите й. Харолд Остин беше същинска карикатура — с отпуснато тяло, провиснал пенис и глупава усмивка. Имаше и още един мъж, с гръб към камерата, който също гледаше жените. Що се отнася до дамите, може и да бяха привлекателни. Но Алекс предпочиташе Марго, дори облечена, всеки ден.
Той не се изсмя от уважение към Дора Калахан, която пресуши мартинито си и стана.
— Господин Вандервурт, мисля, че е по-добре да си тръгвам.
— Съвсем правилно постъпихте, като ми донесохте тези неща — каза той. — Много ви благодаря и бъдете спокойна.
— Ще ви изпратя — каза Марго. Тя донесе палтото на госпожа Калахан и я изпрати до асансьора.
Когато Марго се върна, Алекс стоеше до прозореца, загледан в светлините на града.
— Добра жена — каза тя, — и лоялна.
— Да — отвърна Алекс Каквито и промени да направеше в банката, трябваше непременно да се погрижи за работата на госпожа Калахан. Имаше и други хора, за които трябваше да помисли. На своето вицепрезидентско място ще назначи Том Строгън. А за мястото на Хейуърд подхождаше Орвил Йънг. Едуина Д’Орси също ще стане вицепрезидент, на нея ще даде отдела по вложени-ята, отдавна бе решил, че тя е точно за този пост. В скоро време вероятно щеше да се издигне още повече. Трябваше веднага да стане и член на управителния съвет.
Внезапно осъзна, че гради планове, сякаш вече е приел поста президент. Марго му каза, че ще стане точно така. Явно беше права.
Алекс се отдръпна от прозореца и от тъмнината, която царстваше навън. Марго седеше до масичката и разглеждаше снимките. Изведнъж се разсмя и той най-после се отпусна и се засмя заедно с нея.
— О, господи! — каза Марго. — Хем смешно, хем тъжно.
Алекс се наведе, събра снимките и ги прибра обратно в плика. Искаше му се да хвърли плика в огъня, но знаеше, че не бива да го прави. Щеше да се смята за унищожаване на може би необходими доказателства. Най-доброто, което можеше да направи засега, бе на никого да не показва снимките.
— Хем смешно, хем тъжно — повтори Марго, — но не е ли и животът такъв?
— Да — отвърна Алекс и в този миг почувства, че се нуждае и че винаги ще се нуждае от нея.
Взе ръцете й в своите, припомняйки си какво говореха преди да дойде госпожа Калахан.
— Независимо от различията между нас — заяви той, — ние сме изградили и толкова мостове, които ни свързват. Ние двамата си подхождаме. Нека от днес нататък живеем заедно, Бракън.
— Може би нищо няма да се получи — възрази тя. — Обстоятелствата са против нас.
— Тогава ще се борим с обстоятелствата.
— Ние обаче имаме едно предимство — Очите на Марго светнаха дяволито. — Повечето двойки, които се заклеват, че „ще се обичат и уважават, докато смъртта ги раздели“, само след година стигат до съдебната зала за развод Може би ако започнем без големи надежди и очаквания, ще бъдем по-добре от останалите.
Докато я прегръщаше нежно, той каза:
— Понякога банкерите и адвокатите говорят твърде много.