Колко малко, колко трагично малко я бе разбирал! Ако беше проявил към нея по-голямо внимание, той би прозрял, че условията, при които бе живяла Силия преди да се срещнат, бяха съвсем различни от неговите. Ето защо активният обществен и личен живот — нещо напълно естествено за него — бе за нея чужд и непонятен. Този начин на живот я объркваше, понякога й се виждаше дори страшен. Единствено дете на саможиви родители със скромни доходи, Силия бе учила в девическо училище-пансион и никога не бе имала възможността да усети благотворното влияние на колежанския живот. Преди да срещне Алекс, тя бе живяла изолирана от обществото и опитът й в социалните контакти бе равен на нула. Женитбата им задълбочи вродената й притеснителност. В същото време неувереността й растеше, докато в края на краищата — според обяснението на лекарите — у нея се загнезди натрапчивата мисъл за някаква вина, която я доведе и до сегашното й състояние. Алекс обвиняваше себе си за това, което й се бе случило. Той вярваше, че навремето би могъл да й помогне, да й даде съвет, да разсее нервното й напрежение, да й предложи подкрепа. Но когато неговата помощ й бе така необходима, той не направи нищо. Защото бе прекалено небрежен, зает, амбициозен.
— Представлението, Силия, ме накара да съжалявам, че не го гледаме заедно…
Всъщност, той беше на „Копелия“ с Марго, която познаваше от година и половина и която за щастие бе запълнила дългогодишната празнота в живота му. Имаше нужда от Марго или от някоя друга жена, защото в противен случай — Алекс добре го съзнаваше — щеше да се превърне от здрав, жизнен мъж в пациент на психиатрите. Или това беше самозаблуда, с помощта на която се спасяваше от чувството за вина?
Както и да е, сега не му беше нито времето, нито мястото да споменава за Марго.
— А, исках да ти кажа, че наскоро се видях със семейство Харингтън. Спомняш си Джон и Елис, нали? Между другото ми казаха, че били на гости в Скандинавия при родителите на Елис.
— Да — каза глухо Силия.
Тя все още седеше свита на кълбо, но очевидно го слушаше, така че той продължи да говори, като в същото време се питаше: Как се случи всичко това? И защо?
— Бяхме така заети напоследък в банката, Силия…
Една от причините, продължаваше мислено да анализира той, беше неговата голяма заетост в работата, дългите часове, през които оставяше Силия сама. В същото това време бракът им се рушеше. Чак сега си даваше сметка каква голяма нужда е имала от него. Всъщност Силия приемаше отсъствията му, без да се оплаква, но ставаше все по-резервирана и мълчалива, потъваше в някоя книга или пък безкрайно дълго наблюдаваше цветята, сякаш искаше да забележи точно как растат. Понякога в разрез с всичко това, без никаква видима причина, тя ставаше странно оживена, говореше без да спре, често несвързани неща. Това бяха периоди, в които Силия изглеждаше изключително енергична. А след това, също така внезапно, енергията й изчезваше и тя отново изпадаше в депресия. Контактите им ставаха все по-ограничени.
Точно по това време — мисълта за случилото се все още предизвикваше у него чувство на болка и срам — той й предложи да се разведат. Ала Силия така се разстрои, че Алекс се отказа да разисква този въпрос, като се надяваше, че нещата ще се подобрят. Но това не се случи.
След време почти случайно му дойде мисълта, че може би тя се нуждае от помощта на психиатър. Заведе я на лекар и тогава се разбра истината за нейната болест. За известно време силната болка и състраданието съживиха любовта му, ала беше вече твърде късно.
Понякога се успокояваше, като си казваше: А може би и в началото е било късно. Може би по-голямото внимание и разбиране също не биха могли да помогнат. Никога нямаше да узнае това. Как би могъл да се успокоява с мисълта, че е направил всичко възможно, за да се спаси от чувството за вина, което непрекъснато го гнетеше!