— Да, за съжаление сте прав.
— Съществува ли реална възможност за подобрение, дори след време, но такова подобрение, че Силия да води нормален или почти нормален живот?
— В медицината винаги има надежда…
— Но аз говоря за реална възможност.
Доктор Макартни въздъхна и поклати глава.
— Не.
— Благодаря ви за искрения отговор. — Алекс млъкна за момент, после продължи: — Както разбирам, Силия е вече — не знам как да се изразя — постоянен пациент. Тя се е откъснала от човешката раса. Нито знае, нито пък я интересува нещо извън нея самата.
— Прав сте за това, че е наш постоянен пациент. Но не и за останалото — каза психиатърът. — Жена ви не е напълно откъсната от действителността, поне засега. Тя все още знае, макар и малко, за онова, което става навън. Не е забравила, че има съпруг и ние с нея сме разговаряли за вас. Но тя смята, че вие сте напълно в състояние да се грижите за себе си и без нейна помощ.
— Така че не се тревожи за мен?
— Общо взето, не.
— Как би се почувствала, ако разбере, че съпругът й се е развел с нея и се е оженил отново?
Доктор Макартни се поколеба, след това каза:
— Това би означавало окончателно прекъсване и на малката й връзка с външната действителност. Резултатът би могъл да бъде пълно полудяване.
В настъпилата тишина Алекс се наведе напред и покри с длани лицето си. След това изправи глава.
— Искаш ли откровен отговор, трябва да си готов да го чуеш — подметна иронично той.
Психиатърът поклати замислено глава.
— Явно съм ви надценил, Алекс. Повярвах, че действително искате да знаете истината. Не бих бил толкова искрен с никой друг. Освен това, искам да добавя, че може и да не съм прав в оценката си.
— Кажете ми, какво по дяволите би могъл да направи човек?
— Това риторичен въпрос ли е?
— Не. Очаквам отговор. Можете да го включите в сметката.
— Тази вечер е без сметка. — Младият мъж се усмихна, после продължи: — Значи питате ме — какво би могъл да направи човек при подобни обстоятелства? Е, за начало трябва да направи всичко, което би могъл — така, както сте постъпили. А след това да взима решения въз основа на онова, което преценява като най-справедливо и най-добро за всички, включително и за самия себе си. Но когато взима тези решения, трябва да има предвид две неща. Първото е, че ако той е честен човек, чувството му за вина най-вероятно е преувеличено, защото съвестните хора имат навика да се самобичуват много повече, отколкото е необходимо. Другото е, че малцина могат да се похвалят, че са светци. Повечето от нас са замесени от друго тесто.
— Това ли е всичко? — попита Алекс. — И нищо по-конкретно?
Доктор Макартни поклати глава.
— Решенията ще вземете сам. Тези няколко последни стъпки всеки от нас прави сам.
Психиатърът погледна часовника си и се изправи. Двамата мъже си стиснаха ръцете и си пожелаха лека нощ.
Колата чакаше Алекс, шофьорът беше зад волана, моторът работеше, вътре, беше топло и уютно.
10
— Това е една отвратителна колекция от измами и долнопробни лъжи — заяви Марго Бракън.
Вирнала малката си, но решителна главица, тя гледаше надолу, с ръце на тънкия кръст и предизвикателно щръкнали лакти. Привлекателно момиче, мислеше си Алекс Вандервурт, както се казва — „момиче — един път“, с приятни, изразителни черти, остра, агресивна брадичка и тънки устни, но подчертано чувствена уста. Очите бяха най-забележителното нещо в нея — големи, зелени, със златисти точки, а миглите й бяха дълги и гъсти. В този миг очите й блестяха. Нейният гняв и напоритост го възбуждаха.
Причина за възмущението й бяха текстовете на рекламите за кредитните карти Кийчардж, които Алекс беше донесъл вкъщи и двамата ги разглеждаха върху застлания с килим хол в апартамента му. Присъствието и жизнеността на Марго създаваха така необходимия за Алекс контраст след преживяното преди няколко часа.
— Знаех си, Бракън, че няма да харесаш рекламите — каза той.
— Какво ти харесване? Те са отвратителни!
— Защо?
Тя отметна с машинален жест дългата си кестенява коса. Изритала още с влизането обувките си, Марго стоеше право по чорапи — беше висока около метър и шейсет.
— Ето, погледни това! — Тя посочи съобщението, което започваше със: „Защо да чакате? Още днес можете да осъществите утрешната си мечта!“ — Какво е това? Това е една нечестна лъжа! Високопарна, агресивна измама, предназначена да вкара в капан наивните! Утрешната мечта за всеки със сигурност е нещо доста скъпо. Затова е и мечта. И никой не може да си я позволи, освен ако не разполага с парите сега или ако не е сигурен, че ще ги получи скоро.