Заемът чрез кредитна карта бе много по-изгоден за банката, а, от друга страна, клиентът, който ползваше малкия заем, плащаше значително по-висока лихва, отколкото за един традиционен заем. Цялата лихва, която получаваше банката, възлизаше на около двайсет и четири процента, тъй като и търговците, които приемаха плащания с кредитни карти, й даваха една допълнителна сума в рамките между два и шест процента.
Ето защо всички банки, включително и Първа търговска американска банка, залагаха изключително много на бизнеса с кредитни карти. Тази тенденция тепърва щеше да се развива. Истината, обаче, беше, че първоначалните загуби от въвеждането на кредитни карти от всякакъв вид бяха значителни — на банкерски жаргон това се наричаше „студена баня“. Но същите тези банкери бяха убедени, че успехът е близък и че той ще им донесе повече пари, отколкото всички други видове банков бизнес.
Освен това банкерите добре разбираха, че тези кредитни карти са една необходима основа по пътя към СЕТС — системата за електронен трансфер на средства, която най-много след десет-петнайсет години щеше да замести сегашната лавина от банкноти, като превърне в задължително използването на чекове и банкови сметки.
— Хайде стига — каза Марго, — започваме да приличаме на участници в годишната среща на акционерите.
Тя се приближи към него и страстно го целуна по устните.
Разгорещеният им спор му бе подействал възбуждащо, както често се бе случвало досега. Всъщност благодарение на един спор се бяха и запознали. Като че ли колкото по-ядосани бяха, толкова по-силно ставаше желанието им един към друг. След миг той промърмори:
— Обявявам годишната среща на акционерите за закрита.
— Да, но — Марго се изплъзна от ръцете му и го погледна закачливо, — все още има нещо, за което не сме се разбрали — рекламите, скъпи. Надявам се, че няма да се съгласиш те да се появят в този вид, нали?
— Добре — каза той, — ще измисля нещо.
Рекламите за кредитните карти Кийчардж бяха много важни за успеха на бизнеса, твърде важни, и той трябваше да използва целия си авторитет, за да ги спре утре сутринта. А Алекс и без това имаше намерение да го направи. Марго просто го убеди, че следобедното му решение е съвсем правилно.
Дървата се бяха подпалили и пращяха, а огънят пламтеше ярко.
Марго опря главата си на рамото на Алекс и промълви:
— За един скучен стар банков чиновник не си чак толкова лош…
— Обичам те, Бракън. — Той нежно я прегърна.
— Наистина ли? Честна банкерска?
— Кълна ти се!
— Тогава люби ме сега! — И тя започна да се съблича.
— Тук ли? — пошепна с учудване той.
— А защо не?
— Защо не, наистина… — въздъхна с усмивка Алекс.
Скоро след това той се почувства успокоен и радостен, сякаш изминалият кошмарен ден бе сън.
Двамата останаха дълго притиснати един до друг, сгрети от любовта си и от огъня. Марго се раздвижи и каза:
— Казвала съм го и преди, казвам го и сега: ти си прелъстен любовник.
— И тебе си те бива, Бракън — каза той. — Ще останеш ли да спиш тук?
Тя често оставаше, а и Алекс от време на време прекарваше нощта в апартамента й. Беше глупаво да поддържат две жилища, но той съзнателно държеше на това, защото първо искаше да се ожени за Марго — стига да беше възможно.
— Ще остана още малко — каза тя. — После ще се прибера, защото трябва рано да бъда в съда.
Марго често ходеше в съда. Двамата се бяха срещнали преди година и половина след един от нейните процеси. Малко преди запознанството им, тя беше защитавала неколцина демонстранти, които се бяха сбили с полицията по време на протестна акция за даване на пълна амнистия на дезертьорите от Виетнам. Пламенната и защита не само на демонстрантите, но и на каузата им, предизвика широк интерес. Много бе коментирана и победата й в този процес — всички обвинения срещу подсъдимите бяха оттеглени.
Няколко дни по-късно, на коктейла, организиран от Едуина Д’Орси и съпруга й Луис, Марго беше заобиколена от обожатели и критици. Тя бе дошла сама. Алекс също беше сам, той бе чувал за Марго и преди, но едва по-късно разбра, че е братовчедка на Едуина. Посръбвайки от чудесния „Шрамсберг“ на семейство Д’Орси, той се заслуша в споровете, а след това се присъедини на страната на критиците. След известно време другите се оттеглиха и спорът продължи само между Марго и Алекс. Голяма част от гостите ги заобиколиха и двамата приличаха на словесни гладиатори.