Луис хвана чашата с кафе, приближи я към слабото си намръщено лице и отпи от нея, след това избърса устните си с ленена салфетка.
Едуина прелистваше „Крисчън Сайънс Монитър“. Тя вдигна очи и го погледна.
— Колко жалко, че няма да си жив след пет века, за да кажеш: „Аз ви предупреждавах!“
Луис беше дребен, слаб като вейка и имаше вид на човек, който непрекъснато не си дояжда. Това, естествено, не беше вярно. Лицето беше като тялото му — слабо и изпито. Движенията му бяха бързи, гласът — неспокоен. Луис често се шегуваше с незабележителната си физика и като се потупваше по челото, казваше:
— Природата може да не ме е надарила с тяло, но пък с глава…!
И това беше самата истина. Дори тези, които го ненавиждаха, признаваха забележителния му ум — особено когато ставаше дума за пари и финанси.
Сутрешните му избухвания не тревожеха Едуина. За повече от четиринайсет години брак тя беше разбрала, че те съвсем не са насочени към нея. Пък и чрез тях той се настройваше за поредната статия, в която щеше да излее като Йеремия гнева си — читателите на финансовото му списание, което излизаше веднъж на две седмици, бяха свикнали именно с този негов стил.
Скъпото частно списание съдържаше съветите на Луис Д’Орси за инвестиране на средства, читателите му бяха от финансовия елит, главно в чужбина. Издаването на списанието му даваше възможност да живее охолно и да държи на мушката си правителства, президенти, премиер-министри и всякакви политици и да реагира, когато някое от действията им в областта на финансите го разгневяваше. Това се случваше доста често.
Много финансисти, привърженици на съвременните теории, включително и от Първа търговска американска банка, ненавиждаха независимото, хапливо, ултраконсервативно списание на Луис Д’Орси. Затова пък повечето от ентусиазираните му абонати го считаха за комбинация между Мойсей и Мидас сред поколение от финансови глупаци. Едуина смяташе, че те имат достатъчно основания за това. Ако целта на живота им беше правенето на пари, Луис бе специалист, от когото можеха да научат много. Беше го доказвал не веднъж, когато необичайните му съвети бяха донесли доста добри пари на онези, които ги бяха последвали.
Един такъв пример беше със златото. Луис Д’Орси предрече драматичното покачване на цената му на свободния пазар много преди това да се случи, ала навремето предвижданията му предизвикаха присмех у мнозина. Той настойчиво съветваше бързо да се купуват акции от южноафриканските златни мини, когато бяха евтини. Скоро след това някои от абонатите на неговото списание му писаха, че са станали милионери, благодарение на неговия съвет.
Със същата далновидност той беше предвидил и последвалите една след друга девалвации на американския долар и бе посъветвал читателите си да прехвърлят всички средства, с които разполагат, в други валути — за предпочитане в швейцарски франкове или в германски марки. Мнозина го послушаха и реализираха добра печалба.
В последния брой на своето списание Д’Орси беше написал следното:
„Американският долар, някогашната горда и честна валута, сега загива, както нацията, която представлява във финансово отношение Америка премина границата, от която няма връщане назад. Благодарение на неразумната финансова политика, погрешно водена от некомпетентни и корумпирани политици, които мислят единствено за себе си и за своето преизбиране, ние живеем във финансов хаос, и положението ще става все по-лошо.
Тъй като нашите ръководители са негодници и некадърници, а послушното ни общество проявява наивно безразличие, време е всеки да помисли за собственото си финансово спасение. Всеки човек за себе си!
Ако имате долари, запазете само толкова, колкото ще са ви необходими за данъци, храна, пощенски марки. Плюс сумата за самолетен билет до някоя по-благополучна страна.
Умният вложител би трябвало да напусне Американските щати, да живее в чужбина и да се откаже от американското си гражданство. Според Правилника за държавните приходи, точка 877, ако американски гражданин се откаже от своето гражданство само за да се спаси от плащането на данъци върху доходите си, и Отделът за държавни приходи може да го докаже, този гражданин не се освобождава от задължението да плаща данъци. Но когато законите се познават добре, могат да се намерят легални начини за заобикаляне на Правилника за държавните приходи. Справка в същото списание, брой от юни миналата година, в материала на тема как да станем бивши американски граждани. Разполагам с ограничени бройки, цената е 16 долара или 30 швейцарски франка.