— Разбира се, много съм ти благодарен…
— Е, в замяна може би ще искам някоя и друга услуга от време на време.
— Това е съвсем естествено.
— Чудесно. Значи се разбрахме.
Роскоу Хейуърд затвори телефона с чувство на задоволство. Харолд Остин бе стабилен човек, който държеше на думата си.
И следващите телефонни разговори бяха доста успешни.
По време на разговора с друг директор — Филип Йохансън, президент на Мидконтинънт Ръбър — се появи още една възможност. Йохансън сам повдигна въпроса, като спомена, че не би могъл да подкрепи Алекс Вандервурт, тъй като мисленето му е често в разрез с общоприетото.
— Алекс наистина е неортодоксален — каза Хейуърд. — Разбира се, той има някои лични проблеми, но не знам дали между двете неща има някаква връзка.
— Какви проблеми?
— Всъщност става дума за жени. Не знам дали е удобно…
— Това е важно, Роскоу. Можеш да разчиташ на дискретността ми. Казвай какво има.
— Алекс има трудности с брака си. Освен това поддържа връзка с друга жена. И трето, тя е активист в движение с лява ориентация, често я споменават в новините и то в контекст, който не би бил полезен за банката. Не знам доколко му влияе… Но както вече ти казах, не бих искал да…
— Добре направи, че ме уведоми, Роскоу — прекъсна го Йохансън. — Това е нещо, за което директорите би трябвало да знаят. Значи лява ориентация, а?
— Да, казва се Марго Бракън.
— Мисля, че съм чувал за нея. И това, което съм чувал, съвсем не ми харесва.
Хейуърд се усмихна.
Ала по-късно, когато успя да се свърже по телефона с един от директорите, който се намираше извън града, той изпита известно разочарование Ленард Кингзуд, председател на управителния съвет на Нортам Стийл, беше започнал трудовия си път като механик на пещ в стоманодобивен завод. Когато Роскоу Хейуърд започна да го убеждава, че банковите директори би трябвало да бъдат предварително предупредени за съобщението на Бен Розели, той го сряза:
— Не ми ги пробутвай тия на мен! Аз бих постъпил точно като Бен. Бих казал първо на най-близките си хора, а след това на директорите и на останалите служители.
Колкото до възможността цените на акциите на Първа търговска американска банка да спаднат, Лен Кингзуд само каза:
— Какво от това? — И добави: — Вероятно курсът ще спадне с един-два пункта, когато новината се разчуе. Така е то, след като повечето от сделките с акции се осъществяват от невротици, които не могат да преценят разумно разликата между опасността и реалния факт. Но само след седмица акциите ще достигнат отново предишната си стойност, банката ни е стабилна и всички добре го знаем.
По-нататък разговорът продължи така:
— Роскоу, твоята агитация е прозрачна като току-що измити прозорци. Затова ще ти кажа мнението си направо, така и двамата ще спестим време. Ти си превъзходен банкер, когато става дума за сметки и пари — нямаш равен. И ако един ден решиш да дойдеш при мен в Нортам, ще получиш повече пари и процент от сделките в акции. Бих разчистил собствените си хора и бих те сложил на върха, за да управляваш нашите финанси. Това е предложение и обещание. Можеш да разчиташ на мен.
Без да обръща внимание на думите на благодарност, които Хейуърд промърмори, председателят на стоманодобивната компания продължи:
— Но колкото и да си добър, Роскоу, искам веднага да ти кажа, че ти не си безспорният лидер. Това е мнението ми и аз ще го споделя, когато се събере управителният съвет, за да решава кой ще замести Бен. Другото нещо, което бих искал да ти съобщя, е, че моят избор е за Вандервурт. Смятам, че трябва да го знаеш.
— Благодаря ти за откровеността, Ленард — отговори спокойно Хейуърд.
— И така, обади се, ако си склонен да обмислиш сериозно предложението ми.
Роскоу Хейуърд нямаше никакво намерение да работи за Нортам Стийл. Макар че парите бяха важни, гордостта му не би го позволила след хапливите думи на Ленард Кингзуд. Освен това той все още бе напълно убеден, че ще получи висшето ръководство на Първа търговска американска банка.
Отново звънна телефонът. Когато вдигна слушалката, Дора Калахан му съобщи, че е успяла да се свърже с още един директор.
— Господин Флойд Льобер.
— Флойд — започна Хейуърд с приглушен и сериозен глас, — много съжалявам, че ще трябва точно аз да ти съобщя една тъжна и трагична новина…
3
Не всички присъстващи на извънредното събрание напуснаха заседателната зала така бързо, както Роскоу Хейуърд. Неколцина останаха до вратата, все още шокирани от новината. Те разговаряха тихо.