— Не разбирам. Защо си тук? — попита тя и пристегна бледозеления си хавлиен пеньоар.
— Майка ми умира — простичко каза Джеф. — Ели казва, че й оставали само още няколко дни.
— Съжалявам да чуя това — каза мащехата му и успя да прозвучи искрено. — Искаш ли да влезеш? Боя се, че баща ти го няма…
Устните на Джеф се извиха в усмивка като се сети първите й думи, преди да отвори вратата: Какво има? Да не би да си забравил ключовете у приятелката си?
— Радвам се да видя, че някои неща никога не се променят.
— Абсолютно приличаш на него, нали знаеш? Това е наистина удивително.
— Така съм чувал — наежи се Джеф и се извърна. — Чувала ли си се с Кати? — попита неочаквано и отново обърна очи към къщата по-долу.
— Кати ли? Имаш предвид Кати Чапин? Защо, за Бога, ще питаш за нея?
— Просто ми е любопитно.
— Изгубихме връзка преди години. Защо? — попита отново.
— Без причина.
Няколко секунди се взираха един в друг мълчаливо.
— Защо не влезеш? — предложи отново тя. — Мога да направя кафе. Кой знае — баща ти може да ни изненада и да се прибере по-рано.
— Няма голям шанс. — Джеф заслиза по стълбите, чудейки се необичайната топлота на мащехата му от искрена загриженост ли бе продиктувана или просто й бе омръзнало да е сама.
— Кажи на Уил да се обажда на майка си от време на време — подвикна след него тя.
— Ще му кажа — съгласи се Джеф, без да се обръща.
26.
Какъв странен ден се оказа, мислеше си Кристин, докато събличаше и последните си дрехи и отмяташе завивките на леглото. Бе започнал с едно телефонно обаждане и бе завършил с друго, а разстоянието между тях бе изпълнено с обезпокоителни лъжи. Джеф наистина ли беше в Бъфало, както твърдеше или това бе още една неистина? Той така непреклонно бе отказвал да се върне у дома и да види майка си.
Какво се бе случило, че да си промени решението?
Кристин пропълзя между хладните бели чаршафи и бързешком се прекатури от дясната на лявата си страна, припомняйки си последния им разговор. „Ще ти обясня всичко веднага, щом се върна“ — бе обещал той.
Какво точно да обясни?
И това загадъчно съобщение във връзка със Сузи. Ако Сузи се появи в бара, просто накарай Уил да я заведе в апартамента и не казвай на никого къде е. За какво беше всичко това? Да не би Сузи отново да се бе свързала с него? Случило ли се бе нещо, което да накара Джеф да се страхува за непосредствената й безопасност? Каквото и да беше, Сузи не дойде в бара, заключи Кристин, излегна се по гръб и впери поглед в тавана. Нито се бе обадила. Така че, какво ставаше наистина? И трябва ли тя самата да се обади на Сузи и да поиска да й каже какво точно се случва? Не й харесваше да я държат на тъмно. Не обичаше да не знае как стоят нещата.
Едно знаеше със сигурност: Джеф беше спечелил своя бас. Той и Сузи бяха вече любовници, в това бе убедена. Знаеше, че работата е свършена от мига, в който бе позвънила на звезда-69 и бе осведомена, че именно Сузи се бе обадила в апартамента им в шест и половина вчера сутринта.
Знаеше и още нещо: Джеф може и да беше спечелил баса, но бе изгубил сърцето си.
По-скоро ума си, поправи се със смях Кристин и си помисли, че не е в нейния стил да е толкова мелодраматична. Обърна се отново на дясната си страна и повдигна колене към гърдите си, но не можа да се намести удобно.
И така, какво чувстваше действително във връзка с това последно развитие? Дали беше разстроена или наранена? Боеше ли се да не бъде изоставена? Тя въздъхна продължително и дълбоко. Истината бе, че от мига, в който с Джеф си бяха казали здрасти, тя знаеше, че е само въпрос на време той да каже сбогом. Още докато се нанасяше при него, бе усетила, че той мислено се изнася, но нея това я устройваше. Разбираше инстинкта му за самосъхранение, който го караше да я държи — както и всички други жени, — на една емоционална ръка разстояние, инстинктивно разбираше, че колкото и да бе добра към него, колкото и свобода да му предоставяше, той в крайна сметка щеше да се отегчи и да потърси нови предизвикателства и рано или късно щеше да намери някоя, с която да я замени. Особено, ако тази някоя си изиграеше правилно картите, ако бъдеше леко мистериозна, ако го принудеше доста да се постарае, за да привлече вниманието й и същевременно да гали мъжкото му его, като го кара да се чувства нужен.