Кристин никога не бе особено мистериозна или предизвикателна. И със сигурност не бе добра в това да кара мъжете да се чувстват нужни.
Удивителна е силата на дамата в беда, помисли си тя сега, интуитивно съзнавайки, че тъкмо мъжете с най-опетнена репутация ставаха най-добри рицари в блестящи доспехи. Но колкото и да бе умна, никога не бе допускала, че е възможно Джеф действително да се влюби.
Нито пък, че чувствата му ще бъдат споделени.
Това не го бе взела предвид.
Възможно ли е, питаше се Кристин с широко отворени очи, проникващи в тъмнината.
И къде точно щеше да я отведе това?
Тя чу стъпки в коридора, после проскърцването на вратата на банята, когато Уил я отвори и затвори след себе си. Няколко секунди по-късно се чу водата в тоалетната и течащата чешма. Представи си Уил, косата му, падаща върху притворените очи на умореното, озадачено лице, докато си мие ръцете и зъбите. Когато му бе казала за обаждането на Джеф — фактът, че бе отишъл в Бъфало, инструкциите относно Сузи, — той просто бе повдигнал рамене и си бе поръчал още една бира. Не бе казал нищо, макар тя да забеляза, че очите му останаха залепени за входната врата на бара цялата нощ, сякаш чакаше Сузи да влезе. Почуди се, как ли наистина се чувства във връзка с брат си и Сузи. Кристин подозираше, че и той бе също толкова объркан от случващото се, колкото беше и тя.
Каквото и да ставаше в душата му обаче, той не сподели никое от тези чувства с нея. В колата на връщане от бара се бе престорил на заспал и веднага, щом влязоха в апартамента се бе проснал с дрехите на дивана. Когато го попита, дали би желал малко горещ шоколад или парче ябълков пай, който бе купила същия следобед, Уил дори не си даде труда да изръмжи нещо в отговор, макар по скованата извивка на раменете му тя да разбираше, че не спи.
Съмняваше се, че някой от двамата ще може да мигне тази нощ.
След няколко секунди Кристин чу вратата на банята да се отваря и зачака да чуе отдалечаващи се стъпки. Но не стана така. Тя се надигна в леглото.
— Уил? — провикна се през затворената врата на спалнята.
Нищо.
— Уил — извика отново, после уви чаршафа около себе си, понеже вратата почна бавно да се отваря.
— Събудих ли те? — попита той от прага.
— Не.
— Труден сън ли?
— Трудно ми е да заспя — поясни тя.
— Аз също.
— Искаш ли малко горещ шоколад? — попита го, както по-рано.
— Не.
— Добре ли си?
— Да. А ти?
— Да. Просто не мога да заспя. Прекалено много мисли.
— Какви мисли?
— Не зная. Всичките са доста мъгляви — излъга тя.
— Може би просто не си свикнала да спиш сама — каза Уил.
— Може би.
Миг мълчание, после:
— Мога ли да вляза за минута?
— Разбира се. Дай ми само една секунда да си облека нещо. — Кристин се пресегна за розовата копринена роба, метната в края на леглото и набързо я омота около себе си. — Добре. Вече можеш да влезеш.
Уил бутна вратата и направи няколко несигурни крачки навътре в спалнята.
— Тук е мразовито — отбеляза той и се обгърна с ръце.
— Джеф обича да е доста студено, когато спи. — Кристин забеляза, че Уил още е със синята си риза и панталоните в цвят каки, с които бе по-рано, само краката му бяха боси.
— Ами ти как обичаш? — попита той.
— Предполагам, че съм свикнала.
Той предпазливо пристъпи в стаята, очите му още не можеха да се нагодят към тъмнината.
— Опа. Току-що стъпих на нещо. — Наведе се и вдигна няколко захвърлени дрехи. Черният сутиен на Кристин се провеси от дясната му ръка. — Извинявай. Стори ми се, че съм го убил.
Кристин се засмя.
— Няма нищо. Така и така не ми трябва. Едно от предимствата да имаш изкуствени гърди. — Тя потупа леглото до себе си. — Ела, седни.
— Да светна ли?
— Ако искаш.
— Всъщност, не искам.
— Добре. Измила съм си лицето. Определено не представлява хубава гледка.
— Ти си луда. Вече ти казах, че си по-хубава без грим. — Уил приседна на ръба на леглото.