— Или тук? — Устните му нежно докоснаха нейните.
— Напомня ми, че трябва да си направя и устните — дрезгаво изрече тя.
— Да не си посмяла да направиш нещо на тези устни. Те са красиви. Ти си красива.
— Не съм — настоя тя.
— Кажи ми, че и сега не усещаш нищо — каза той, смъкна робата от раменете й и постави устни на мястото на ръцете си върху гърдите й.
— Не усещам нищо — прошепна тя неубедително и за самата себе си, когато изви гръб така, че да се нагоди към устните му.
— Ами сега? — Пръстите му прокараха линия от пъпа до слабините й и изчезнаха между краката й.
Кристин изпъшка с някаква смесица от удоволствие и признание. Въпреки всичките си усилия, тя се хвана, че сравнява внимателните докосвания на Уил с по-уверените действия на брат му. И не след дълго, взе да я човърка един нежелан образ. В представите си видя Джеф със Сузи, почувства сръчните му ръце върху насинената й кожа, опитния му език, изследващ гънките на най-нежните й места, дори когато езикът на Уил галеше нейните собствени. Не, помисли си, тръскайки глава насам-натам в опит да освободи ума си от тези образи. Мисълта прие форма, придоби звук и стана дума.
— Не — каза, когато усети Уил да смъква ципа си. — Не — изрече по-силно и го избута настрани. — Не — проплака отново, уви се с робата си и захлипа в дланите си. — Не мога — каза. — Съжалявам. Просто не мога.
— Няма нищо — чу Уил да казва. Гласът му беше тих и пресеклив като нейния. — Аз съм този, който трябва да ти се извини.
— Не. Аз съм тази…
— Ти не си направила нищо.
— Опитах се да те съблазня — призна тя.
— А защо си мислиш, че влязох тук? — попита той.
Двамата се засмяха, но смехът им бе по-скоро от споделеното признание, отколкото от радост.
— Просто не спирах да си ги представям заедно — каза тя, отметна косата си от лицето и зарови дългите си нокти в главата, сякаш се опитваше физически да изтръгне образите.
— Брат ми е идиот — заяви Уил и се изправи на крака.
— Съгласна.
— Предполагам, че имаме поне това общо между мен и него.
— Ти не си идиот, Уил.
— Но не съм и брат ми — тъжно констатира той.
Ти си по-добър от него, канеше се да каже Кристин. Но преди да си формулира думите, Уил бе вече излязъл.
Той влезе в кухнята и си направи чаша инстантно кафе. Защо не, по дяволите? Така или иначе нямаше да може да спи тази нощ. Вдиша ароматната пара, обгърнал с пръсти евтината керамична чаша, с изрисувано фламинго. Дръжката й представляваше извития крак на тромавата и все пак красива птица. „Добре дошли в Маями“ бе изписано с дебели черни букви върху дъното.
Добре дошли в „Дивата зона“, помисли си Уил.
Действайте на свой риск.
Което и направих, помисли си той и поклати глава. И бе повален в пламъци.
Уил отпи от кафето, усети как то прогори върха на езика му. Дори и това не успя да унищожи вкуса на Кристин върху устните му. Отпи отново и го остави да опари цялата му уста. Така ми се пада, задето съм такъв нещастник, помисли си; задето си бе помислил, че може да бъде дубльор на брат си. На своя по-голям, по-добър брат, помисли с горчивина.
— Какво ми става? — запита се на глас.
Какво ти става? — настойчиво бе попитал баща му, когато го отстраниха временно от „Принстън“ след жалкия епизод с Ейми.
Какво ти става? — като ехо бе повторила майка му. — За кого се мислиш, като постъпваш така — за брат си ли?
Никакъв шанс за това, помисли си сега Уил, върна се във всекидневната, грабна дистанционното на телевизора от канапето и се отпусна на дивана. Отказът на Кристин му доказа веднъж завинаги, че той не ставаше за заместител на истинското нещо.
Избраникът, помисли подигравателно, припомняйки си ироничния прякор, който му бяха лепнали Джеф и Том като малък.
Само че, ако наистина беше избраникът, защо тогава жените винаги избираха някой друг?
Някой като Джеф.
Запрехвърля каналите, докато не намери някакъв филм с участието на Клинт Истууд, един от онези страхотни стари „спагети — уестърни“, в който Клинт, Мъжът без Име, кръстосва из безплодните земи с мексиканско наметало и смразяващ присвит поглед, не говори много, просто стреля по всичко, което се изпречи на пътя му. Уил изключи звука, за да не безпокои Кристин с пукотевиците. Нямаше смисъл да я смущава повече. Секунди по-късно видя как Клинт вдига пушката си доволно усмихнат, насочва я право към главата на врага си и беззвучно натиска спусъка.