— Много съжалявам — казваше му сестрата. — Госпожа Райдъл си отиде тази сутрин.
Отиде си? — помисли си Джеф. Какво искате да кажете с това отиде си? Отишла си е къде?
— Какво казвате? — раздразнено попита Джеф и неволно отстъпи крачка назад, когато осъзна смисъла на евфемизма. — Искате да кажете, че е умряла?
— Към пет и половина тази сутрин — обясни сестрата и в дълбоките й кафяви очи проблесна загриженост. — Съжалявам. Вие сте…?
— Джеф Райдъл.
— Роднина ли сте?
— Аз съм нейният син — тихо промълви Джеф.
— Съжалявам. Не знаех, че е имала син — каза сестрата.
— Живея във Флорида — каза Джеф. — Долетях снощи.
— Познавам сестра ви, разбира се.
— Ели. Тя тук ли е? — Погледът на Джеф се стрелна към дългия коридор.
— Беше тук по-рано. Мисля, че си отиде вкъщи да направи някои приготовления.
Внезапно Джеф почувства как коленете му се подгъват и се хвана за тезгяха да не падне.
— О, Боже — възкликна сестрата и изтича иззад тезгяха. — Добре ли сте? Сандра, донеси чаша вода. Веднага. Елате — каза му тя след няколко секунди и го поведе към най-близкия стол, после надигна хартиена чаша с вода до устните му. — Пийнете. Бавно. Сега как е? Добре ли сте?
Джеф кимна.
— Предполагам, че шокът винаги е голям — говореше сестрата. — Независимо колко са възрастни родителите ни или колко са болни. Все пак никога не очакваме да умрат.
Значи затова Ели му бе звъняла сутринта. Не, защото мащехата му й се бе обадила, а понеже майка им бе умряла. Ели дори не знаеше, че той е в Бъфало. Джеф скочи на крака. Трябваше да й се обади.
— Уау, леко — предупреди го сестрата, сложи длан на лакътя му и го върна на стола. — Мисля, че просто трябва да поседите тук за малко. Искате ли аз да се обадя на сестра ви и да й кажа, че сте тук.
Беше повече решение, отколкото въпрос и Джеф само кимна. От мястото си до стената в болничния коридор чу как сестрата говори със сестра му.
— Да, разбира се, че съм сигурна. Той е тук, точно пред мен. Изглежда доста разтърсен — стори му се, че каза тя.
— Да, ще го пазя, докато дойдете.
А после умът му се изпразни. Съзнателните мисли бяха заменени от поредица картини, сякаш гледаше телевизор с изключен звук. Видя се като малко момче, как върви щастливо до майка си, ръката му — пъхната на безопасно място в нейната, докато обикалят от магазин на магазин в мола с преоценените стоки. Този образ бързо бе допълнен от друг — майка му нежно му реше косата. И още един — майка му целува раната на коляното, когато падна от новото си колело. Картина след картина се отронваха като разпилени снимки пред взора му: майка му, млада и здрава, смееща се и жизнена, любяща и грижовна.
Нови и нови картини, разбъркани като карти във вехта колода: майка му крачи пред телефона, хлипа във възглавницата си и го отпъжда с ръка, когато се опитва да я успокои; подутите й очи и изкривената от ярост уста, отказваща закуската, която й бе донесъл в леглото; майка му, тъжна и победена, плачеща и съсипана, напориста и безразлична.
Майка му, събираща багажа си и изоставяща го.
„Работата е там, че той много ми напомня за баща си“ — чу я да казва, сякаш някой внезапно бе пуснал звука на въображаемия телевизор. — „Кълна се, имат абсолютно еднакви проклети лица.“
Не, спри. Аз не съм баща ми.
Звукът се усилваше.
„И нищо не мога да направя, но всеки път, когато го погледна, ми се иска да го удуша. Зная, че е ненормално. Зная, че не е негова вина. Но просто не мога да го гледам.“
Не. Моля те, спри.
„Имам нужда просто от малко време за себе си, за да си дам сметка кое е най-добро за мен.“
А какво ще кажеш кое е най-добро за мен?
„Ами Ели?“ — чу детския си глас да пита, вместо това. — „И тя ли остава с татко?“
„Не“ — безизразно отговаря майка му. — „Ели остава с мен“.
— Джеф — казваше някакъв глас сега. — Джеф? Добре ли си?
Телевизорът в главата му внезапно угасна.
— Джеф? — повтори гласът. Нежни пръсти докоснаха ръката му.
— Ели — каза той, когато фокусира лицето на сестра си.
Беше се привела пред него, лицето й бе по-старо и по-пълно, отколкото си го спомняше, косата й вече не бе с онзи хубав рус цвят, сиво-зелените й очи бяха зачервени. Носеше лека синя блуза без ръкави и Джеф забеляза луничавата отпусната кожа на подмишниците й.