— И защо? Понеже никога досега не сте се прецаквали?
— Джеф не се прецаква.
— Той не, но ти — да. Или си забравил какво стана в Афганистан?
— Какво знаеш за това?
— Зная, че си се прецакал — отговори Уил и отново изпита усещането, че е стъпил на опасна почва, но вече не можеше да се върне назад. — Зная, че Джеф се върна вкъщи с медал, а тебе те изритаха по задника.
— Предполагам, че все така става — каза Том и злобно присви очи. — Джеф винаги излиза сух от водата. Винаги печели. Ти би трябвало да знаеш това по-добре от всеки друг, братле. Той открадна Сузи Нара направо изпод теб. О, почакай. Тя всъщност никога не е била под теб, нали така? Джеф ми каза, че имаш малък проблем с тая работа.
— Върви по дяволите. — Какво точно бе казал Джеф на този кретен? Джеф не е съвсем господин Дискретност, чу отново думите на Кристин.
— Я кажи, че забравих, как й беше името? На онази, заради която са те изхвърлили от „Принстън“?
— Добре, достатъчно. — Брат му със сигурност не бе разказал на Том за Ейми.
— Абигейл? Ани? И, сетих се. Ейми!
Трябваше и той да се сети, и да не се доверява на брат си.
— Можеш да се обзаложиш, че Джеф не би позволил на никого да му отнеме момичето — продължи да се подиграва Том. — Той щеше да я чука отпред, отзад, отстрани и повярвай ми, когато Джеф чука някое момиче, то не мърда от него.
— Като Лейни ли? — подхвърли Уил, отвръщайки на удара, без да се замисли.
— Какво?
— Джеф и твоята жена ли е чукал отпред, отзад и отстрани? Тя не мръдна ли?
— За какво говориш?
— Говоря за Джеф и Лейни — изкрещя Уил и думите рукнаха от устата му, като струя вода от развален кран. Той искаше да ги спре, но не можеше. Те не преставаха да се изливат. — Какво има, Том? Да не би да си нямал представа, че най-добрият ти приятел чука жена ти?
— Ти, лъжлив педал!
— Нали попита какво е правила тя тук онзи ден? И какво мислиш, че е правила?
Думите удариха Том право между очите и той се завъртя, сякаш наистина беше прострелян, после избухна в сълзи и се свлече на пода.
Уил се взираше в безформената купчина пред него, давайки си сметка, че този път бе отишъл прекалено далеч.
— Иди си вкъщи, Том — каза той, а главата му бумтеше. — Изглеждаш изтощен. Иди да поспиш. Прав си. Това са простотии. Няма нищо между Лейни и Джеф. Аз си го измислих. Кълна се…
Но Том вече се бе закрепил на крака и скочи към вратата с пистолета в ръка.
— Копеле гадно — ревеше той. — Ще те убия, нещастен мръсник такъв.
— Том, махни пистолета — изкрещя Уил след него.
Том рязко спря. Обърна се и насочи своя „Глок“ 23 право в главата на Уил.
— Стой точно, където си, братле — каза той. — Ти не си поканен на това парти.
И после замина.
31.
— Уил, успокой се — говореше Кристин. — Не разбирам нищо от това, което казваш. — Тя хвърли притеснен поглед към шефа си, който я наблюдаваше от коридора, видимо недоволен от всичките „спешни“ обаждания за нея тази нощ. Първо Джеф се бе обадил с актуалните новини — Сузи още спяла; всичко било под контрол; той успял да се свърже с Том. Сега пък Уил бе на телефона и бърбореше несвързано за Том и Лейни и един Бог знае за какво още.
— Уил — повтори тя. — Трябва малко по-бавно да ми кажеш какво точно се е случило. — И тя невярващо изслуша подробностите за караницата между Уил и Том. Мамка му, помисли си Кристин. Облегна глава на стената и почувства студенината й по кожата си. На мъжете може да се разчита да направят всичко толкова дяволски сложно. — Не. Не се обаждай в полицията — прошепна тя и закри уста с ръка, за да не чуе шефът й. — Само ще навлечеш неприятности на Джеф. Аз ще му се обадя и ще му кажа какво се е случило. Той знае как да се оправи с Том. Не. Стой, където си. Не прави нищо. Моля те, остави ме да се оправя с това. Става ли? Обещай ми, че ще стоиш мирен.
Кристин затвори телефона и се обърна със сладка усмивка към шефа си.
— Само още едно обаждане, Джо. После свършвам. — Тя не продължи с обещанията — неспазените обещания бяха за мъжете в този свят. Мъже като Уил, който обеща да стои мирен, когато и двамата знаеха, че няма да го направи. Мъже като Джеф, който се зарече, че всичко е под контрол, когато изобщо не беше. Мъже като Норман, който я увери, че ще й хареса вкуса на огромния му тежък език в малката й невинна уста. Мъже като Рон, който й бе казал, че ще й е приятно, когато разкъса девствеността й. Дотук с обещанията, помисли си Кристин и измъкна една омачкана визитна картичка от сутиена си и погледна номера. Добре, че не я беше изхвърлила, каза си и набра цифрите с дългите си виненочервени нокти.